Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Как се стигна до това?

— Той замахна пръв, а после се опита да ме събори на пода. Но това са глупости. Повече се уморих от приказките, още повече след като знаех, че вие слушате. Май огладнях от битката. Искам да обядвам.

— Още е рано. Може да хапнете сандвич и то в таксито. Иска да види ръкописа, иначе му е спукана работата. Залагам десет срещу едно, че сега пътува към мисис Потър, която е считана от него за глупачка. Трябва да отидете там преди него и да го дочакате. Адресът е 2819 Уайткрест авеню Глендейл. Аз ще й се обадя, а вие тръгвайте.

— Но защо…

— Тръгвайте, да ви вземат дяволите! Въпроса си ще ми зададете в писмена форма.

Той грабна шапката и шлифера си и изхвърча от стаята. Аз вдигнах падналия в битката стол, оправих килима, взех си обувките от гардероба и ги обух. После седнах до прозореца и позвъних по телефона в Глендейл.

— Мисис Потър? Арчи Гуд…

— Идва ли?

— Да. Бях в гардероба, докато Финч разговаряше с него. Беше готов да се откаже от дипломата си на юрист, само за да види ръкописа. Когато се увери, че нищо няма да стане, се опита да нокаутира мистър Финч, но сам се оказа на пода. Тръгна си доста бързо и се обзалагам, че идва към вас. Изпратих след него Финч и съм сигурен, че той ще изпревари Къриган. Какво…

— Мистър Гудуин, казах ви, че не се страхувам!

— Не се съмнявам в това. Но Къриган ще ви притиска да го вземете за адвокат, а пред Финч няма да посмее. Още повече Финч ще ви хареса, той не е груб и недодялан като мен. Можете да го поканите на обяд. Ако наемете Къриган, ще дойда и ще ви натроша стъклата с камъни.

— За да ми докажете, че сте груб и недодялан. Явно още ми нямате доверие.

— Откъде такава увереност? Ако Къриган дойде пръв, задръжте го до идването на Финч. Не забравяйте, че Финч вече е идвал у вас.

— Няма да забравя. Разговорът ни приключи.

Приближих се до прозореца и с радост установих, че дъждът е понамалил силата си. Вдигнах нагоре рамката, за да влезе свеж въздух. Запитах се дали да се обадя на Улф, но реших да изчакам събитията. Тъй като от сутринта нямах време за вестници, позвъних и помолих да ми донесат няколко. В тях нямаше нищо интересно, освен спортните колони, затова взех книгата на Финч „Смрачаването на абсолютното“ и се опитах да чета. Намерих някакъв смисъл в нея, но нищо, което би могло да представлява интерес за мен.

Телефонът иззвъня. Беше Финч. Обаждаше се от мисис Потър.

— Беше ли?

— Да. Изпреварих го с пет минути. Учуди се като ме видя и не се зарадва. Поиска да говори с мисис Потър насаме, но аз с нейно знание чух всичко от кухнята. Убеждаваше я колко е опасна клеветата и че нищо няма да се случи, ако той прочете ръкописа и й даде юридически съвет. Беше доста настъпателен и бедната жена доста се поизмъчи. Тя не можеше да твърди, както направих аз, че не го познава, защото му беше писала. Само да я бяхте чули!

— Жалко, че не бях там. Какво му каза?

— Каза, че ако в ръкописа има клеветнически твърдения, не иска да знае за тях и аз не трябва да знам, тъй като тогава няма да може да се продаде романът. Нека кинаджиите да се оправят с това. Така и не успя да й втълпи, че и в този случай тя също носи отговорност.

— Превъзходно. Разцелувайте я от мое име.

— С удоволствие. Още повече, че тя е тук до мен. Да си призная честно само хвърлихте на вятъра парите за таксито.

— Няма значение. Къриган тръгна ли?

— Да. Таксито го чакаше както първия път.

— Може да се върне. Дошъл е за ръкописа и трудно ще се откаже. Ако се върне, постъпките му могат да бъдат трудно предвидими. Останете там. Аз ще ви се обадя.

— Според мисис Потър на мъжа й може да не се хареса присъствието в дома на външен човек.

— Естествено. От такъв тъпанар какво може да очакваш. Докато сте там, помагайте в домакинството. Ще се постарая да ви се обадя, преди съпругът й да се върне.

— Постарайте си — примирено каза Финч.

Аз си изпънах краката и съсредоточено започнах да разглеждам върховете на обувките си. Трябваше да позвъня на Улф. Сега се очакваше нов ход на Къриган и Улф може би щеше да предложи нещо ново. От друга страна, аз все още имах свобода на действие и ако можех да измисля нещо достойно за изобретателността на мисис Потър, трябваше да го направя. Затова седях и обмислях разни идеи, когато усетих, че някой се суети около вратата. После се чу превъртането на ключ и докато се възмущавах, че камериерките не чукат преди да влязат, вратата се отвори и на прага се появи А. Къриган.

Той ме видя, но тъй като бях с гръб към него, измърмори нещо от рода на: „Моля за извинение, сбъркал съм стаята“ и тогава реших, че не му липсва съобразителност. В този момент той ме позна и замръзна с отворена уста.