Рекс Стаут - Ръкописът убиец

Разказах му какво се бе случило, без да изпускам подробности. Разказах за посещението на Къриган у мисис Потър, за появата му в стаята на Финч, завършила със стълкновение, за повторното посещение в Глендейл, където вече го очакваше Финч, и за телефонното обаждане на Финч до мен.

— Когато Финч ми съобщи, че си е тръгнал с празни ръце, реших, че непременно ще се върне в хотела, за да потърси ръкописа. Да стоя отвън бе неразумно, тъй като той ме познава. Реших да го изчакам в стаята. Когато отключи и влезе, беше потресен. Предложих му да побеседваме, но той не пожела. Позвъних на Долман и той ми изпрати двама детективи и една горила с чувство за хумор. Когато Къриган си тръгна преди час и нещо, тримата го настъпиха по опашката. Това е положението.

— Има ли човек при мисис Потър?

— Да. Мисля, че ви казах. Финч.

— Засега няма да има нови инструкции. Останете там.

— Иска ми се да го натисна с още нещо.

— Нямаш повече козове. Как е рибата?

— Великолепна.

— Така и трябва да бъде. Звъни, ако се наложи.

— Слушам, сър.

Той затвори. Всичко на тоя свят е относително. Ако бях му казал, че Къриган ме е заварил неподготвен, сигурно щеше да ми трие сол на главата. Размишлявайки по този повод, се приближих до прозореца. В това време звънна телефонът. Беше Бурати.

— На летището сме. Той дойде право тук. Казахте, че може да сме близо до него, Затова чух ясно как си поръча билет за първия самолет за Ню Йорк. Оказа се полет на „Трансуърлд сърлайнс“ за пет часа. Взе си билет. Сега е в телефонна будка. Говори с някого. Да летим ли с него до Ню Йорк?

— Не е нужно. Иска ми се да взема със себе си Гибсън, но тук без него трудно ще се оправите. Вземете ми билет за същия полет и ме чакайте на летището. Има шанс, макар и минимален, че може да му хрумне нещо, така че си отваряйте очите.

Затворих и отново набрах Глендейл. Сигурно повече нямаше да се видим с мисис Потър, но поне можеше да си поговоря с нея, нали?

Някъде под Ню Мексико или Оклахома започнаха да ме обземат съмнения дали постъпих правилно като взех един и същ самолет с Къриган. Спокойно можех да пътувам със следващия. Сега аз бях на пето място, а той зад мен на четиринадесето и колкото и да се мъчех, не можех да заспя. В подобно положение е трудно да се търси логиката. Ако я следваме, едва ли можеше да се допусне, че при пълен с пътници самолет ще мине по пътеката и ще ми забие нож в гърба. Още повече, че се виждаше липсата у мен на чанта или куфарче, където бих могъл да държа ръкописа. Въпреки това сънят не идваше и бях раздразнен от факта, че той е зад гърба ми. Щях да му предложа да си сменим местата, но се отказах. Беше дълга и уморителна нощ.

На летище „Ла Гуардия“, където кацнахме сутринта точно по разписание, той ме изпревари и, като взе чантата си, хукна да търси такси. Аз спокойно изчаках куфара си, но преди това се обадих на Фриц, че ще закусвам след половин час и да е готов с една камара сандвичи. Когато моето такси мина по моста Куинсбъро за първи път от четири дни насам, видях слънцето.

Улф слизаше долу към единадесет, след като бе прекарал времето дотогава в оранжерията, но Фриц ме посрещна така сякаш бях отсъствал цяла вечност. Той отвари широко входната врата, измъкна от ръцете ми куфара, закачи шапката и шлифера на закачалката и ме поведе право към кухнята, където тутакси постави тигана на печката. Аз седях на високо столче и си пийвах портокалов сок, когато чух шума на асансьора и след минута, нарушавайки всички правила, в кухнята се появи Улф. Отнесох се с уважение към жеста и почтително стиснах подадената ми ръка. Разменихме общи приказки и той седна. Кухнята е единственото място на света, където той си позволяваше да седне на стол, макар че задникът му явно не се събираше в него. Заех мястото си на масата и Фриц постави на подгреваемата отдолу чиния първата палачинка.

— Отслабнал е — каза Фриц. Той бе убеден, че без него двамата с Улф ще си умрем гладни само след седмица.

Улф кимна в знак на съгласие и обяви новината.

— Върху сипропедиум минос се появиха две цветчета.

— Това е много хубаво — отвърнах с пълна уста. След като преглътнах, добавих: — сигурно искате да ви разкажа всичко с подробности.

— Яж си закуската.

— Това правя. За разлика от вас, този факт не ми пречи да говоря по работа. Всъщност няма какво повече да добавя към известните ви вече факти, освен това, че долетях на един и същ самолет с Къриган. На летището той се изпари. Доколкото разбирам, вече се готвим за атака.