Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Какво ви казах, господа? — Емет Фелпс се изправи. — Само си губим времето.

— Мистър Фелпс няма високо мнение за нашите умствени способности — сухо каза Улф.

— Предложете му пари — даде съвет О’Мелли. — Купете това, което му е известно. Сумата после може да се узакони. Нали Емет? Но на мен не разчитайте. Нямам нито цент.

— Искам да предотвратя всякакви разговори за преднамерено недоброжелателство — каза Улф. — Не изпитвам никакво удоволствие да държа някого в напрегнато очакване. Бях напълно искрен, когато ви казах, че ми трябва време, за да пристъпя към действие. Да действаш, без да имаш всички карти в ръцете си, е грешка, а аз не съм глупак, джентълмени.

Кастин се изправи, приближи се до масата и се наведе към Улф.

— Ще ви кажа какво мисля. Мисля, че всичко това е блъф. Според мен, вие знаете за ръкописа толкова, колкото и ние. Според мен вие знаете толкова, колкото преди седмица, когато бяхме тук — той се изправи. — Да тръгваме, джентълмени. Той е истински съчинител. — Кастин се обърна към мен. — И вие също, Гудуин. Жалко, че аз не бях в Калифорния. Щеше да ви бъде доста по-трудно. — Той излезе от кабинета. След него тръгна Фелпс и О’Мелли. Къриган, който да момента не бе проронил нито дума, реши да каже нещо, направи крачка към масата, но размисли и, без да сваля очи от мен, тръгна към вратата. Бригс изпълзя от червеното кожено кресло и, като мигаше срещу Улф, каза:

— Днес още веднъж се убедих в правилността на оценката си относно вашите методи и тактика. — После се обърна и излезе от стаята.

Без да бързам, се доближих да вратата и, стоейки на прага, ги наблюдавах как си обличат палтата. С удоволствие бих им държал вратата, но Фелпс го направи. Той държа отворена вратата, докато всички излязоха, после я затвори след себе си. Тъй като той доста силно я захлопва, не се съмнявах, че тя е затворена добре, затова се върнах и заех мястото си на стола, като си позволих да се прозина. Улф седеше на креслото със затворени очи.

— Предвижда ли се някакво движение или е настъпило време за размисъл? — попитах аз.

Мълчание. Прозинах се още веднъж.

— Понякога — забелязах аз — попадате точно в десятката и казвате истината. Както например думите ви, че трябва да се убедите в нещо, преди да пристъпите към действие. Можеше да се измисли и нещо по-добро. Например, че Фелпс, като голям любител на литературата и учен, може да ги е очистил, защото романът е бил толкова лошо написан, че не е могъл да го понесе.

Нито звук в отговор. Аз изведнъж експлодирах. Скочих на крака и закрещях:

— Заемете се със случая, дявол го взел! Измислете нещо! Направете нещо!

— А пък аз казах, че се радвам на твоето завръщане — без да отвори очи, произнесе той.

Не бих искал отново да преживея подобен ден, макар да знаех, че той все някога ще свърши. Като за начало Улф беше съвършено непоносим. Като обядвахме, той се настани с книга в ръка и колкото и да правех опити за разговор, нищо не се получаваше. После позвъни Сол Панцер и Улф нареди да не слушам разговора им. Вече започнах да подозирам, че е поръчал на Сол да следи някого, тъй като в сейфа липсваха около триста долара. Винаги ми е било обидно, когато не ме е уведомявал за поставени на колегите задачи, но сега бе по-зле, защото нямаше с кого да разменя две приказки. Трябваше да гледам в тавана и да се прозявам.

Справедливо бе да се каже, че аз се държах още по-лошо. Вече два пъти ми нареди да лягам да спя, но се правех оглушки. Исках да съм на линия, когато звънне телефонът. Исках да съм буден, когато се появи някой, например мисис Адамс, и направи признания за трите убийства. Не исках да попълвам чекове, да регистрирам ръста и цъфтежа на орхидеите, или да преглеждам каталози. Задачата ми бе да не заспя, което стана още по-трудно когато Улф се качи в четири часа в оранжерията. През следващите два часа ми дойде на ум само едно добра идея: да позвъня на мисис Потър и да й кажа, че съм пристигнал благополучно. После се отказах, защото можеше да ми стане навик. Само с помощта на пакетчето дъвка се поддържах да не заспя.

Точно преди вечеря отново позвъни Сол и ми бе наредено да не вдигам допълнителната слушалка. На края на разговора Улф само изсумтя и това бе всичко. След вечеря ми нареди да лягам, но аз се заинатих и излязох на разходка. Влязох в едно кино и се канех да положа глава върху мекото рамо на хубавата ми съседка, когато се опомних, скочих и побягнах към къщи. Минаваше десет.