Рекс Стаут - Златните паяци

— Имаше обаче две важни индикации. Първо, обиците. Мисис Фром ги е купила на единайсети май. Някаква друга жена ги е носила на деветнайсети май. Трябва да ги е получила назаем или като подарък от мисис Фром или пък ги е взела без разрешение. Във всеки случай, мисис Фром си ги е възвърнала и ги е носила три дни по-късно — петък, двайсет и втори. Но защо? За да се помъчи да се представи за жената, която е била с тях във вторник! Значи, тя е знаела коя е жената, изпитвала е някакво подозрение към нея и, което е най-важно като индикация, била е в състояние да си възстанови обиците открито или чрез кражба с цел да се представи за тази жена.

— Индикация за какво? — попита Креймър.

— За самоличността на тази жена. Това в никакъв случай не е окончателно, но навежда на размисъл. Естествено то е влизало в сметките ви, мистър Креймър, и вие сте го използвали максимално, но без резултат. Огромното количество отрицателни отговори, до които стигнахте във вашето следствие, се оказа безценно за мен. Не поставям под съмнение способността ви да съпоставяте фактите. Знаете, че обявата ми във вестниците относно една жена с обици във форма на паяци се появи в петък сутринта, а мисис Фром дойде тук в петък по обед с тях. Приех като добра работна хипотеза, че си ги е взела обратно през този кратък интервал от най-много два-три часа. Ако е трябвало да ходи надалече, за да си ги вземе, щяхте да сте открили това, да се възползвате от откритието си и сега нямаше да бъдете тук. Не е ли вярно?

— Щом казвате — изръмжа Креймър. — Едва днес научавам, че са купени от мисис Фром.

— И така да е, знаели сте, че те вероятно са уникати. Между другото, едно интересно разсъждение — защо мисис Фром ги е купила, когато случайно ги е видяла на една витрина? Мистър Игън каза, че, обаждайки му се по телефона, неизвестна жена използвала парола: „Казал паякът на мухата“. Възможно, дори много вероятно е, мисис Фром да е чула да се произнася тази странна парола и това сигурно е увеличило подозренията й, а когато е видяла обиците във форма на паяци, изведнъж й е хрумнало да изиграе един номер с тях.

Улф пое дълбоко въздух, което в неговия случай означаваше поне един кубически метър и го изпусна шумно.

— Да продължим. Мъжът, който е прегазил момчето Пит Дросос, е странно създание — трудно е да си го представим, невъзможно е да го възприемем. Най-простата хипотеза — че той е мъжът, който е бил в колата с жената предишния ден и се е страхувал, че момчето би могло и ще го идентифицира — беше отхвърлена, когато научих, че мъжът в колата с жената е бил Матю Бърч, убит във вторник вечерта. Но във всеки случай поведението му е странно. Поставям се на негово място. Имам някаква причина и решавам да убия момчето, като отивам с кола на онзи ъгъл посред бял ден, и когато то се появява и ми се предлага възможност, го прегазвам. Не мога да се надявам на рядкото щастие, че веднага ще ми се отдаде случай, естествено не мога да разчитам на това — трябва да предвидя, че ще се наложи да премина през кръстовището няколко пъти, може би много пъти. Наоколо ще има хора.

Той махна с ръка.

— В такъв случай какво ще направя? Естествено не мога да нося маска, но има други начини. Фалшива брада би свършила чудесна работа. Отхвърлям всички подобни средства и не правя усилие да се дегизирам. Облечен в кафяв костюм и с мека шапка, потеглям към тази опасна и смъртоносна авантюра. В такъв случай аз явно съм безподобен кретен или съм жена. Предпочитам да приема, че съм жена, поне като работна хипотеза. Ако съм жена, изчезват много усложнения, тъй като повечето роли са мои. Участвам в рекета с изнудването, може би дори аз го ръководя. Мисис Фром подразбира нещо, което не е достатъчно, за да предприеме действия, но стига, за да събуди подозренията и. Тя ми задава предпазливи въпроси, дава ми златните паяци. Във вторник следобед се срещам с Матю Бърч — един от моите съучастници. Той ми дава да карам колата, което е необичайно и изведнъж вади пистолет и опира дулото му в ребрата ми. На каквото и да се дължи враждебността му, познавам характера му и се страхувам за живота си. Той ми нарежда да карам някъде. На един ъгъл спираме пред червен светофар, приближава се момче, иска да измие стъклото и като се навежда близо до мен, беззвучно казвам „Помощ, повикай полиция!“. Светва зелено, Бърч ме мушка с пистолета и продължаваме. Съвземам се от паниката, защото и аз съм силна личност. Стигаме някъде — все едно къде, все едно кога. Аз го издебвам и го нападам. Оръжието ми е чук, гаечен ключ, тояга или собствения му пистолет — но не го застрелвам. Оставям го безпомощен в безсъзнание в колата и късно вечерта го закарвам в безлюдна уличка, изхвърлям го навън, прегазвам го, паркирам някъде колата и се прибирам вкъщи.