Рекс Стаут - Златните паяци

Подреждането на местата беше определено от Улф. Шестте дами бяха на първия ред, като полицайките седяха между Анджела Райт, Клеър Хорън и Джийн Ести. Инспектор Креймър беше на червеното кожено кресло, а Пърли Стъбинс от лявата му страна до Джийн Ести. Зад Джийн Ести беше Липс Игън — в обсега на Стъбинс, в случай че го обземе нервност или почне да изтезава някого с клещи, а отляво на Игън, на втория ред, бяха Хорън, Липскъм и Кафнър. Сол Панцър и Фред Дъркин седяха най-отзад.

Споменах, че Креймър беше на червеното кожено кресло, но всъщност го пазехме за него. Той беше настоял да говори насаме с Улф и двамата се намираха в трапезарията. Не знам какво искаше, но се съмнявам дали го беше получил, ако се съди по изражението, с което влезе в офиса пред Улф. Стискаше зъби, устните му бяха свити, а лицето зачервено. Остана прав, огледа присъстващите, почака Улф да стигне до стола си и да седне, и после каза:

— Искам да сме на ясно, че това е официално само донякъде. Доведени сте тук от полицията с разрешение на прокурора — дотук е официалната част. Но Ниро Улф ще продължи на своя отговорност и няма право да настоява да отговаряте на въпросите, които ще ви задава. Всички ли разбирате това?

Разнесе се мърморене.

— Продължавайте, Улф — каза Креймър и седна. Улф огледа присъстващите от ляво на дясно и обратно.

— Малко е неудобно — започна общително той, — обаче съм виждал само двама от вас преди, мистър Хорън и мистър Кафнър. Мистър Гудуин ми е дал чертеж с имената, но искам пак да проверя. Вие ли сте мис Джийн Ести?

— Да.

— Мис Анджела Райт? Тя кимна.

— Мисис Денис Хорън?

— Да, така се казвам. Не мисля, че…

— Ако обичате, мисис Хорън — прекъсна я той. — По-късно, ако толкова настоявате. Вие сте мистър Винсънт Липскъм?

— Точно така.

Улф пак огледа всички.

— Благодаря ви. Струва ми се, че за първи път се наемам да посоча убиец сред група главно непознати хора. Изглежда малко самонадеяно, но да видим. Мистър Креймър ви каза, че нямам право да настоявам за отговори на въпросите си, но в това отношение ще ви успокоя. Нямам въпроси. Нито един. Докато говоря, може да се наложи да ви питам нещо, макар че не е много вероятно.

Креймър леко изръмжа. Погледите се насочиха към него, но той не ги усети. Не откъсваше очи от Улф.

— Всъщност, ще задавам въпроси — каза Улф, — но на себе си и ще си отговарям. Тази афера е толкова сложна, че може да има стотици въпроси, но ще се огранича с минимума. Например, знам защо мисис Фром носеше онези златни обици на ушите си, когато дойде да се срещне с мен в петък на обяд. Тя се мъчеше да се представи за друго лице и обиците бяха част от костюма й. Защо обаче ги е сложила в петък вечер на събирането при Хорън? Очевидно с надежда да предизвика изненада у някого. Пак например, защо мистър Хорън снощи е отишъл в гаража? Защото е знаел, че алчността му го е подтикнала към глупава постъпка — да даде името и адреса на Леополд Хайм на Игън в този критичен момент, и се е разтревожил — както се оказа, с основание.

— Протестирам! — обади се Хорън с пискливия си тенор. — Това е клевета! Инспектор Креймър, твърдите, че Улф говори на своя отговорност, но вие носите отговорност, че ни докарахте тук.

— Може да го съдите — озъби се Креймър.

— Мистър Хорън — Улф поклати пръст към него, — на ваше място не бих вдигал толкова шум за участието си в изнудване. В това отношение сте затънал до гуша и го знаете. Но сега сте изправен пред много по-голяма опасност — да бъдете идентифициран като убиеца на Питър Дросос. Едва ли може да избегнете затвора, но с моя помощ, може да останете жив. Когато свършим тук, вие ще имате дълг към мен.

— Абсолютно прав сте и ще ви го върна.

— Добре. Не се опитвайте да го платите в смисъла, който вие влагате, нито в смисъла, в който аз го казах. Както бях започнал, предполагам, че повечето от вас не знаят нищо за организираното изнудване, което доведе до смъртта на трима души, така че няма да разбирате всичко, но това може да почака. Един от вас със сигурност ще е в състояние да ме разбере.

Той се наведе малко напред, като се облегна с лакти на дръжките на стола и разпери пръсти върху бюрото си.

— Не претендирам, че мога да посоча убиеца без чужда помощ, но все пак имам някои указания. Онзи ден един от вас се е постарал да разкаже на мистър Гудуин за движенията си в петък вечер и вторник следобед, без каквато и да е причина да прави това. Същият подхвърлил странната забележка, че били изминали петдесет и девет часа от убийството на мисис Фром — изключителна точност. Тези неща си струваше да бъдат запомнени като указания, но нищо повече. Той сключи ръце върху най-изпъкналата си част.