Рекс Стаут - Златните паяци

— Относно предложението, което вчера сте направили на мис Ести.

— Боже мой, пак ли?

— Сега нещата изглеждат другояче. Колегата ми Рой Бонино в момента е при Улф и го разпитва за това. Нека прекратим комедията и да изходим от позицията, че Улф ви е изпратил с такова предложение. Сам казахте, че в това няма нищо нередно, така че защо не?

Бях гладен.

— Добре, да изходим от тази позиция. И какво от това?

— Следователно може да приемем, че Улф е знаел за рекета още преди да ви изпрати с такова предложение. Допускал е, че мис Ести ще бъде жизнено заинтересована да научи дали мисис Фром е съобщила на Улф за рекета. Не очаквам от вас да признаете — нека видим какво ще каже Улф на Бонино. Искам обаче да знам каква беше реакцията на мис Ести — какво точно ви каза?

Поклатих глава.

— Ще си създадете погрешно впечатление, ако разискваме въпроса от тази позиция. Нека аз да предложа позиция.

— Предложете.

— Да речем, че мистър Улф не знае нищо за никакъв рекет, а само иска да предизвика раздвижване. Да речем, че не си избира мис Ести — тя просто е първа в списъка. Пак да речем, че правя това предложение не само на нея, но и на мисис Хорън, Анджела Райт и Винсънт Липскъм — бих опитал и с други, но мистър Улф ме спира, защото Пол Кафнър се явява в офиса с обвинението, че изнудвам мис Райт. Това няма ли да е по-интересна позиция?

— Без съмнение. Аха! Разбирам. В такъв случай искам да знам какво е казал всеки от тях. Започнете с мис Ести.

— Ще трябва да си измислям.

— Да, бива ви за това. Говорете.

Така мина още почти час. Когато свърших с измислиците и отговорих на голям брой интелигентни въпроси, Манделбаум стана, като ми нареди да чакам. Казах му, че ще отида да хапна нещо, но той не се съгласи, защото искал да съм му под ръка. Приех да почакам и така минаха още двайсет минути. Най-после се върна и съобщи, че Бауън пак иска да ме види и ще бъда ли така любезен да отида в стаята му. Той, Манделбаум, имал някаква друга работа.

Влязох в стаята на Бауън и не заварих никого. Пак трябваше да чакам. Прекарах известно време, отдаден на мислите си за свински крачета, когато вратата се отвори и влезе млад човек с поднос. Казах си ура, все пак някой на това място не е напълно лишен от хуманност, но без дори да ме погледне, той отиде до бюрото на Бауън, сложи подноса върху попивателната и излезе. Когато вратата се затвори зад него, отидох на пръсти до бюрото и повдигнах салфетката — видях и подуших апетитен горещ сандвич с телешко филе и парче черешов пай. Имаше също половинлитрова бутилка мляко. Ситуацията изискваше самообладание, а аз притежавам такова. Трябваха ми може би осемнайсет секунди да се върна на стола си, да поставя подноса на колене и да отхапя солидна част от сандвича. Преди да успея да преглътна, вратата се отвори и влезе прокурорът.

За да му спестя неудобство, веднага казах:

— Страшно любезно от ваша страна да ми поръчате закуска, мистър Бауън. Не че бях гладен, но знаете старата поговорка: младият организъм има нужда от силна храна. Гласувайте за Бауън!

Той демонстрира сила на характера. Някой по-посредствен човек щеше или да изтръгне подноса от мен, или да вдигне телефона, да съобщи, че един негодник му е откраднал обеда и да поиска да му донесат друг, но той само ме изгледа мръсно, обърна се и излезе. След три минути се върна с друг поднос и го занесе на бюрото си. Не знам от кого го беше конфискувал.

Онова, което искаше, беше да изясним не повече от осемдесет и пет — деветдесет точки по доклада, който Манделбаум току-що му беше връчил.

Така че стана почти три часът, когато пристигнах с ескорт на Сентър Стрийт 240, а докато ме въведат в частния кабинет на полицейския комисар Скинър, вече наближаваше четири. Следващият час беше малко накъсан. Сигурно си мислите, че когато трябва да разговаря с толкова важна личност като мен, Скинър би наредил да го безпокоят единствено в случай на гражданска война, но уви! Между прекъсванията успя да ми зададе няколко съществени въпроса, например дали когато съм отишъл в гаража е валяло и дали от погледите, разменени между Хорън и Игън, е проличало, че се познават отпреди, но ако не отговаряше на някой от четирите телефона на бюрото си, не се обаждаше той самият, не се занимаваше с досадници и не преглеждаше току-що донесените му документи, той предимно се разхождаше напред-назад из стаята, която беше просторна, с висок таван и красива мебелировка.

Към пет часа влезе прокурорът Бауън, придружен от двама свои подчинени с препълнени чанти. Очевидно предстоеше конференция на високо равнище. Може би щях да науча нещо полезно, ако не ме изхвърлеха, затова станах от стола си до бюрото на Скинър, като се стараех да не привличам внимание, и се преместих на по-скромно място до стената. Скинър беше прекалено зает, за да ме забележи, а другите явно помислиха, че ме е оставил за десерт. Те подредиха столовете си около голямото бюро и започнаха. Имам добра памет по рождение и през годините при Ниро Улф съм я тренирал, така че бих могъл да дам подробен и точен доклад на това, което чух през следващия половин час, но нямам такова намерение. За подобна постъпка биха ме изритали следващия път, когато се мъча да присъствам незабелязано на среща между такива големи умове, пък и кой съм аз, че да разрушавам доверието на хората към високопоставени обществени служители.