Рекс Стаут - Златните паяци

— Млъкнете! — изръмжа Креймър. — Ако ме прекъснете още веднъж, ще ви изхвърля. Казахте ли, че са ви съобщили за участието на Игън в този рекет? Да или не?

— Да.

— Казахте ли, че няма да го представлявате?

— Да.

— Нарекохте ли го долен престъпник?

— Да.

— В такъв случай, млъкнете, ако искате да останете. — Креймър се обърна към Игън: — Според мен имахте право да знаете какво е казал мистър Хорън, но това не ни е необходимо, за да ви лепнем обвинението. Леополд Хайм не е бил първият и не си мислете, че не можем да намерим някои от другите. Това никак не ме тревожи. Искам да ви питам нещо в присъствието на мистър Хорън. Познавате ли го отпреди?

Игън дъвчеше нещо, може би езика си. От ъгълчето на устата му протече малко слюнка и той я избърса с опакото на ръката си. Продължи да мърда челюсти, сплете пръсти и ги стисна силно. Никак не му беше лесно.

— Е? — попита пак Креймър.

— Трябва да си помисля — отвърна дрезгаво Игън.

— Помислете си добре. Не се залъгвайте. Държим ви в ръцете си — Креймър сви пръсти в юмрук. — За нападението и изнудването. Въпросът е прост. Познавате ли мистър Хорън отпреди?

— Да. Май го познавам. Вижте какво. Нека се споразумеем.

— Не, няма да се споразумяваме. Ако прокурорът и съдията искат да проявят известна снизходителност в замяна на сътрудничество от ваша страна, това е тяхна работа. Те често постъпват така, известно ви е.

— Да, известно ми е.

— В такъв случай, отговорете на въпроса. Игън пое дълбоко въздух:

— Напълно прав сте, че го познавам отпреди. Виждал съм го много пъти. Десетки пъти. — Той хвърли подигравателна усмивка към Хорън. — Нали така, приятелче? Подъл страхливец!

— Това е лъжа. — Хорън посрещна подигравателната усмивка спокойно и се обърна към Креймър: — Вие го подведохте.

— В такъв случай — отвърна Креймър. — ще го подведа още малко. Как е първото име на мистър Хорън?

— Денис.

— Къде е кантората му?

— На Източна Четирийсет и първа улица 121.

— Къде живее?

— Грамърси Парк 315.

— Каква кола кара?

— Крайслър, лимузина, модел 51.

— Какъв цвят?

— Черна.

— Кой е телефонният номер в кантората му?

— 793 4141.

— А домашният му телефон?

— 728 6307.

Креймър се обърна към мен:

— Имал ли е възможност да получи цялата тази информация през нощта?

— Не. Нищо от казаното.

— Засега това е достатъчно. Мистър Хорън, задържам ви като важен свидетел по убийство. Пърли, отведи го в другата стая — кой е там?

— Дъркин и Панцър с оня Ървин.

— Кажи им да наглеждат Хорън и се върни.

Хорън се изправи. Беше спокоен и изпълнен с достойнство.

— Предупреждавам ви, инспектор Креймър, това е грешка, за която ще съжалявате.

— Ще видим, мистър Хорън. Отведи го, Пърли. Двамата излязоха от стаята, като Пърли вървеше отзад. Креймър стана, приближи се до моето кошче, хвърли остатъка от пурата в него и се върна на червеното кожено кресло. Канеше се да каже нещо на Улф, видя, че той се е облегнал назад със затворени очи и се отказа. Вместо това ме попита дали гласът му се чува от съседната стая — отвърнах, че не се чува, защото е звукоизолирана. Пърли влезе и се върна на стола си.

Креймър се обърна към Игън:

— Добре, хайде да чуем. Хорън участва ли в този рекет?

— Искам да се споразумеем — настояваше Игън.

— За бога! — възкликна с отвращение Креймър. — С вас е свършено. Да ми беше пълен джоба със споразумения, не бих изхабил нито едно за вас. Ако искате да облекчите положението си, заслужете го. При това, бързо. Хорън участва ли в рекета?

— Да.

— Какво вършеше?

— Казваше ми какво да правя, например, кои хора се мъчат да се измъкнат. Нали е адвокат. Понякога ми даваше сведения. Той ми даде сведението за Леополд Хайм, дявол да го вземе!

— Носехте ли му пари?

— Не.

— Никога?

— Не. Той взима своя дял от Бърч. Взимаше го.

— Откъде знаете?

— Бърч ми каза.

— Вие как влязохте в тази работа?

— Чрез Бърч. Той ми предложи преди две Години и аз опитах. Три-четири месеца по-късно имах някаква неприятност с един човек в Бруклин и Бърч уреди да се видя с адвокат в гаража, за да ме измъкне — адвокатът беше Хорън. Тогава го видях за пръв път. Оттогава сме се виждали — не съм сигурен — може би десетина пъти.

— Винаги в гаража?

— Да, винаги. Не сме се срещали другаде, но съм говорил с него по телефона.

— Имате ли нещо с почерка на Хорън? Нещо, което ви е изпратил или ви е дал?

— Не.

— Нито дума? Нищо?

— Нищо, казах ви. Какво друго очаквате от това подло копеле!