Рекс Стаут - Златните паяци

— Вие не сте ли адвокат на Игън? — попита Креймър.

— Не. Това беше грешка. Импулсивно решение. Премислих и му казах, че не мога да го представлявам. Мисис Фром също така спомена, че изнудвачите се събират в един гараж на Десето авеню — даде ми името и адреса. Искаше да отида там в петък в полунощ. Каза, че на втората колона отляво в гаража има звънец и трябва да дам сигнал — да позвъня два пъти късо, един път дълго и пак късо — и да сляза по стълбите в мазето. Каза, че оставя на мен да се справя с хората, които намеря там, но подчерта, че главното е да се предотврати скандал, който би навредил на Асоциацията. Това беше типично за нея! Винаги мислеше за другите, никога за себе се.

Той направи пауза, явно обзет от вълнение. Креймър попита:

— Отидохте ли?

— Известно ви е, че не отидох, инспектор Креймър. Както ви съобщихме аз и съпругата ми, изпратих мисис Фром до колата й, върнах се в апартамента си и си легнах. Казах на мисис Фром, че трябва да си помисля. Вероятно щях да реша да отида следващата вечер, събота, но на сутринта дойде новината за смъртта на мисис Фром и този ужасен удар… Хорън пак замълча от вълнение и след малко продължи:

— Откровено казано, надявах се, че ще намерите убиеца и няма да установите никаква връзка между това престъпление и дейността на Асоциацията. Затова не ви споменах за този разговор. Но мина неделя, после понеделник и започнах да се страхувам, че съм сбъркал. Снощи реших да опитам нещо. Към полунощ отидох с колата си до този гараж, влязох вътре и намерих звънеца на втората колона. Натиснах го така, както ми беше казала мисис Фром и ми отговориха също със сигнал. Продължих навътре, но някакъв непознат човек, който се въртеше наоколо, извади пистолет и ми заповяда да вървя пред него. Подчиних се. Заведе ме до стълбите и ми нареди да тръгна надолу. В подножието на стълбите ме чакаше друг човек с пистолет, когото познавам — Арчи Гудуин.

Хорън кимна към мен. Не му отвърнах. Той продължи:

— Видях го в събота вечер в този офис. Макар вече да не се тревожех за собствената си безопасност, естествено не ми беше приятно да насочват пистолет към мен и възразих. Гудуин повика от една стаичка друг човек, също въоръжен, отведоха ме до стената и ме принудиха да стоя там. Бях виждал другия и преди — вчера сутринта дойде в кантората ми, представи се като Леополд Хайм и…

— Знам — пресече го Креймър. — Довършете с гаража.

— Както желаете, инспектор Креймър, разбира се. След малко Гудуин нареди на този човек — обърна се към него с името Сол — да ме вкара в стаичката. Там имаше още трима, единият явно с Гудуин, а другите двама лежаха на пода с вързани крака. Гудуин каза, че е говорил по телефона с Ниро Улф и ми се извинява. После се обърна към двамата и каза, че са извършили престъпление и ще ги отведе на разпит при Ниро Улф. Спомена на единия от тях — на онзи, когото наричаше Игън, че съм адвокат и може би ще се съглася да го представлявам. Човекът ме помоли, аз се съгласих и трябва да призная, че това беше необмислена постъпка. Обяснявам си го — като не искам от вас да ме извините — единствено с факта, че бях изваден от равновесие. С мен се разпореждаха мъже с пистолети в ръце, а освен това се възмутих от своеволното решение на Гудуин да закара тези хора в дома на своя работодател, след като законната процедура изисква да уведоми властите. Затова дойдох с тях и ме държаха тук цяла нощ.

— Не — възразих аз, — поправка. Не сме ви държали. Няколко пъти ви казах, че може да си тръгнете, когато поискате.

— Държахте другите двама, а аз останах поради глупавото задължение, което бях поел. Признавам, че постъпих неразумно и съжалявам. Като взех предвид последните събития, неохотно стигам до заключение, че смъртта на мисис Фром все пак може би има някаква връзка с дейността на Асоциацията или с някой от работещите там и в този случай моят дълг е ясен. Сега го изпълнявам честно и докрай с надежда, че от това ще има полза.

Той извади носна кърпа и избърса челото, лицето и врата си.

— Нямах възможност да направя утринния си тоалет — извини се той.

Това беше чиста лъжа. Предната стая беше свързана с добре обзаведена баня и той я беше посетил. Ако тогава все още се колебаел дали да изпълни дълга си честно и докрай с надежда, че от това ще има полза, и не си беше измил очите, за да не изпуска Игън от погледа си дори за миг, това си беше негова работа.

Твърдото изражение на Креймър не омекна.

— Ние винаги сме признателни за всякаква помощ — каза той без капка благодарност, — дори когато е малко закъсняла. Някой друг чу ли разговора ви с мисис Фром?