Рекс Стаут - Златните паяци

Те не влязоха.

— Бързаме за някъде — рязко каза Креймър. — Какво искаш да ми съобщиш?

— Нищо. Мистър Улф се занимава със съобщенията. Заповядайте.

— Не мога да седя да го чакам.

— Не е нужно. Самият той ви очаква с нетърпение вече шест часа.

Двамата влязоха и се отправиха към офиса. Последвах ги и Креймър изръмжа:

— Няма го!

Направих се, че не съм чул. Предложих им да седнат, отидох до бюрото си, звъннах в стаята на Улф по домофона и му съобщих кой е пристигнал. Креймър извади пура от джоба си, разтърка я между дланите си, огледа внимателно крайчето, сякаш да провери дали някой не го е намазал с рядко срещана и малко известна отрова, сложи я в устата си и я стисна със зъби. Никога не съм го виждал да я запали. Стъбинс седеше и ме гледаше накриво. Не му беше приятно, че шефът му идва при нас, докато има сензационно убийство, което чака да бъде разкрито — не бих се обзаложил дали няма да продължи да изпитва същите чувства, дори ако научеше, че вече сме заловили убиеца с предостатъчно доказателства, опаковали сме го и ги чакаме да си го приберат. Разнесе се звукът от слизащия асансьор и след миг се появи и самият Улф. Той поздрави компанията без особен възторг, отиде на бюрото си и преди да седне, попита:

— Защо се забавихте толкова много? Мистър Гудуин ви позвъни преди повече от шест часа. Къщата ми е пълна със съмнителни лица и искам да се отърва от тях.

— Без много приказки — прекъсна го Креймър. — Бързаме. Какви са тези лица?

Улф седна и доста се помая, докато се настани удобно.

— Първо — започна той, — имате ли някакъв коментар относно обвинението на мис Ести, че мистър Гудуин предложил да й продаде съдържанието на разговора ми с мисис Фром?

— Не. Това е работа за прокурора. Нещо го усуквате. Улф сви рамене.

— Второ, обиците-паяци. Мисис Фром ги е купила от магазин в центъра на Манхатън в понеделник следобед, единайсети май. Както без съмнение сте открили, вероятно в Ню Йорк няма и никога не е имало друг такъв чифт обици.

Стъбинс извади бележника си.

— Откъде научихте това? — попита Креймър.

— Разследвахме. Съобщавам ви факта — как съм го научил е моя работа. Мисис Фром ги е видяла на витрината, купила ги е, платила е с чек и ги е взела със себе си. Тъй като имате достъп до чековата й книжка, сигурно е възможно да намерите магазина и да проверите това, но не мога да си представя по-глупав начин да си губите времето. Гарантирам този факт, а ако помислите, ще разберете, че е изключително важен.

— В какво отношение?

— Не. Сам си правете изводите. Аз предоставям единствено фактите. Ето още един. Познавате Сол Панцър, нали?

— Да.

— Вчера той отиде в Асоциацията за подпомагане на бежанци, представи се като Леополд Хайм и им даде адрес в евтин хотел на Първо авеню. Разговарял е с мис Анджела Райт и с някакъв човек на име Чейни. Казал им е, че се намира в Съединените щати нелегално, страхува се да не бъде разкрит и депортиран и моли за помощ. Те отвърнали, че нещастието му е извън тяхното поле на дейност, посъветвали го да потърси адвокат и му дали името на Денис Хорън. Той отишъл при мистър Хорън, разговарял с него и после се прибрал в хотела си. Малко преди осем вечерта в стаята му пристигнал някакъв човек и предложил да го предпази от разкриване и неприятности срещу десет хиляди долара. Мистър Панцър ще ви съобщи всички подробности. Човекът му дал двайсет и четири часа да събере каквито може пари, а щом си излязъл, мистър Панцър го проследил. Той има изключителен талант за това.

— Знам. После какво?

— Мистър Гудуин ще продължи нататък. Преди да започне, трябва да обясня, че възприех една хипотеза относно мъжа в колата с жената миналия вторник, когато жената казала на момчето да повика полиция. Допуснах, че този мъж е Матю Бърч.

Креймър го изгледа с учудване.

— Защо Бърч?

— Не е нужно да обяснявам, тъй като хипотезата беше доказана. Със сигурност е Бърч. Още един факт.

— Докажете ми. Този факт трябва да бъде добре подплатен.

— Мистър Гудуин ще се погрижи за това. Арчи, започни от снощното обаждане на Фред и продължавай нататък.

Изпълних нареждането. Тъй като знаех, че рано или късно това ще бъде включено в програмата, прекарах почти цял час — по време на дежурството ми в предната стая от три и трийсет до четири и трийсет — да преговоря внимателно всичко. Бях решил да пропусна само два по-съществени елемента — точния начин за стимулация, приложен върху Липс Игън и бележника му. Последният не биваше да се споменава. Улф заяви, докато се съвещавахме в стаята му, че ако по-късно той се окаже необходимо доказателство, ще трябва да го представим. Иначе не.