Климент Охридски: Пространно житие на Константин-Кирил

Юдеите подхванаха отново: „Ние сме благословено семе от Сима и сме благословени от нашия отец Ной, а вие не сте.“ Философът им разясни и това, като им рече: „Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго освен възхвала към Бога и никак не се отнася до самия него [т.е. до Сима]. Защото ето как е. [Ной е рекъл]: «Благословен да бъде Господ Бог на Сима», а на Яфета, от когото сме ние, е казал: «Да разпространи Бог Яфета и той да се посели в жилищата Симови.» Така философът им разясни всичко от пророците и от другите книги и не ги остави, докато сами те не казаха: «Така е, както ти казваш.»“

Те пак рекоха: „Защо вие, осланяйки се на човек, се смятате за благословени, когато писанието проклина такива хора?“ Философът ги запита: „Давид прокълнат ли беше, или благословен?“ „Благословен, и то много“, отговориха те. А философът им рече: „Та и ние се осланяме на оногова, на когото [се осланя] и той. Защото той казва в псалмите си: «Човекът, който беше в мир с мене, на когото се уповавах.» А този човек е Христос Бог. А пък който се уповава на обикновен човек, него и ние го смятаме за прокълнат.“

След това те поставиха друг въпрос, казвайки: „А защо вие, християните, отричате обрезанието, когато Христос не го отрече, а го изпълни според закона?“ Философът отговори: „Онзи, който едно време рече на Авраама: «Това да бъде завет между мене и тебе», той, като дойде, изпълни тоя завет, който завет обаче трая от Авраама до самия него; но той не нареди тоя завет да продължава по-нататък, а ни даде кръщението.“ Те възразиха: „А защо тогава други хора преди това угодиха на Бога, макар че не носеха Христовия знак, а Авраамовия?“ Философът отговори: „Защото никой от тях не е имал две жени, а само Авраам; затова Бог обряза краекожието му, като с това [му] постави граница, която той да не прекрача по-нататък, и посочи първия брак на Авраама за пример на другите, та и те да вървят по него. Същото направи и с Якова, като повреди жилата на бедрото му, защото беше взел четири жени. Той разбра причината, поради която [Бог] му стори това, и затуй Бог му нарече името «Израил», сиреч «ум, който вижда Бога»; защото след това вече той не се докосна до жена. А Авраам не разбра това.“

Юдеите отново го запитаха: „Защо вие, като се покланяте на идоли, смятате, че угаждате на Бога.“ Философът отговори: „Научете се най-напред да различавате имената — що е образ и що е идол. И като разберете, не нападайте християните. Защото във вашия език има десет названия за такова изображение. Ще ви попитам аз: Скинията, която Мойсей видя на планината и донесе долу на земята, не беше ли образ? И не беше ли образ на тоя образ онова точно подобие, което той изкусно направи от дървени сглобки и кожи и вълна, и с изящни херувими? И щом като я направи по тоя начин, да кажем ли, че вие отдавате почит на дървото и на кожите, и на вълната, а не на Бога, който тогава посочи тоя образ? Същото е и със Соломоновия храм, понеже и той имаше изображения на херувими и на ангели и образи на много други неща. Та така също и ние, християните, правим изображения на божите угодници и им отдаваме подобаваща почит, като отделяме добрите от демонските изображения. Така и Писанието порицава едни, които принасят своите синове и дъщери в жертва на бесовете, и призовава върху тях божия гняв, а възхвалява други, които жертвуват своите синове и дъщери.“

Юдеите пак рекоха: „Не се ли противите на Бога, като ядете свинско и заешко месо?“ Той им отговори: „Първият закон нарежда: «Яжте всичко като злак тревист»; защото «за чистите всичко е чисто, а на осквернените и съвестта им е осквернена». Също и в Битието Бог казва: «Ето, всичко е твърде добро»; само заради вашето лакомство обаче той е забранил някои неща. Рекъл е [Бог] още: «Яде Яков и се насити, а се отрече [от Бога] възлюбления.» И пак: «Седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.»“

От многото [прения] ние, като ги съкратихме, изложихме тук само малко — колкото за знание; а който иска да подири тези беседи, както са, в пълнота, ще ги намери в съчиненията му, които преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Там ще види силата на словото, [дадена му] по божия благодат, насочена като огнен пламък срещу противниците.

Хазарският каган и началствуващите мъже, като изслушаха всички тези негови приятни и подобаващи слова, рекоха му: „Ти си изпратен тук от Бога за наше назидание. Като си изучил с негова помощ цялото Писание, ти ни разясни всичко поред и наслади до насита всички ни с медоточивите думи на Светото писание. Макар че сме хора неуки, ние вярваме, че ти си от Бога. Но ако искаш повече да успокоиш нашите души, поправи ни във всичко чрез примери и ни обясни поред онова, което те питаме.“ И така се разотидоха да си починат.