Климент Охридски - Похвално слово за свети Димитър

Братя,

Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот.

Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а разумът му разцъфтя като лилия (по Ос. 14:6). С благоуханната си обич той привличаше всички към Христовата вяра. Украсен беше с добротата на Христа и с красотата на лицето си блестеше като ангел. От него бликаше мъдрост — като съкровище, което носи живот. Той беше далеч от всяка нечистота и плътска похот. Като насочваше твърдо ума си към възвишеното, той търсеше прародителското място и достойнство, от което отпадна прародителят Адам. От ранни зори той отдаваше цялото си сърце на молитва към въплътилото се божие слово, назидавайки се винаги с псалми, славословия и духовни песни, казвайки: „Ще те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдина и мое прибежище, мой чюавител (Пс. 17:2-3). На него се уповаваше сърцето ми, и той ми помогна; и сърцето ми се зарадва; аз ще го прославя с моята песен“ (Пс. 27:7).

А всички, като се учудваха на особената светлост на лицето му, пламтяха от обич, желаейки да се приближат до него и да се приобщят към животворните слова, които като мед течаха от устата му. Той пък с радост ги поучавате, казвайки: „Вие, мои възлюбени братя, не се съблазнявайте, гледайки тези омразни на Бога царе, които се помрачиха от бесовската измама, отстъпиха и се отвърнаха от Бога, който сътвори небето, земята и морето и създаде всичко от нищо. От него се отвърнаха и се прелъстиха, и се поробиха като обикновените човеци, и си направиха идоли. Вижте, прочее — [идолите] имат уста, но не говорят; имат очи, но не виждат; имат уши, но не чуват; нозе имат, но не ходят. Подобни на тях да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се надяват на тях (Пс. 113:13-16). А вие, братя, познайте Бога, който не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце и е неизразим в своята божественост и сила. Той не можа да гледа как човешкият род се е поробил на бесовете и поради това, като сведе ниско небесата, слезе, приемайки плът от светата Дева, и обновявайки човешката природа, уподоби се на нас. Въплъщавайки се безсеменно, той стана едновременно и Бог, и човек, за да ни изтръгне незасегнати от сатанинската измама. Той благоволи да претърпи разпятие и смърт заради нас, като умъртви нашите прегрешения. Но понеже той е безсмъртен по природа, възкръсна от мъртвите, възнесе се на небесата и седна отдясно на Отца. Той е установил и определил ден, в който ще дойде да съди живите и мъртвите, за да въздаде на всекиго според делата му.“

С такива поуки като наставляваше всички във вярата, свети Димитър ставаше още по-светъл и сияеше с духовната си сила повече от слънцето. Такива са поуките на този богогласен език! Такава е и неизразимата му отзивчива душа! Затова и Господ сложи върху него привлекателна красота, като пожела да украси пречистата му глава с двоен венец. Той му каза: „Добри и верни рабе… над много ще те поставя; влез в радостта на своя господар“ (Мат. 25:21).

Настъпи времето на пресветлото му венчание [с мъченически венец]. Максимилиан Еркулий победи готите и савроматите и слезе при римляните в град Солун. Бидейки почитател на бесовете и богохулник, той започна да принуждава всички да принасят жертви на скверните бесове. Съобщиха му за блажения Димитър и му казаха: „Той не само хули нашите богове, но и постоянно бунтува целия град; почита друг Бог — Иисуса.“ Идолопоклонникът Максимилиан се разгневи, заповяда да доведат Димитра и му рече: „Твоята красота и изразът на лицето ти ме карат да те обичам; ако принесеш заедно с мен жертва на моите богове, на които всички боляри служат, то ти ще бъдеш пръв в палата ми и ще получиш най-висок сан.“ А блаженият Димитър му отговорил: „Царю, писано е — тези богове не са сътворили небето и земята, да погинат! (Иер. 10:11) Защото те са идоли, дело на човешки ръце. Имат очи, но не виждат; имат уши, но не чуват, те не издават глас с устата си; подобни на тях станаха ония, които ги почитат“ (по Пс. 113:12-16). Като промени израза на лицето си, царят заповяда да затворят Димитра в тъмница. И там той бе увенчан с победния венец.

Като завърши доброто изповядане [на вярата] и подвига, той утвърди чрез победата на кръста Христовия воин и светлозарния свой спътник Нестор. Десницата на Всевишния увенча тях двамата със силата на Пресветия Дух, а с чудесата им духовно възвесели света.