Климент Охридски: Похвално слово за Михаил и Гавриил

Настана, празнолюбци, пресветлото тържество на безплътните сили, което превъзхожда всякакъв ум и разум и което озарява с пресветлите си лъчи целия свят. По природа те са безплътни, но по естество са неосезаеми и разумни и светят от самото божество като заря. Около божия престол те трепетно предстоят и покриват трепетно с криле лицата си, възнасяйки непрестанно богу трисветата песен: „Свят, свят, свят, Господ Саваот, изпълнил цялата земя със своята слава.“ Удостоени с божествената светлост на тази радост, едни от тях се наричат престоли — върху тях почива силата и властта на трибезначалното божество; други се наричат херувими и серафими, шестокрили и четиризначни и многооки; трети се именуват сила и власт; четвърти — господства и начала; пети — ангели и архангели, безчислено войнство. Всеки служи според своето предназначение и всяка служба има свой чин. Едни винаги служат на божията слава; други се изпращат на служба при земните същества; трети — за наказание и отмъщение на нечестивите; четвърти — да наставляват верните към радост и спасение, както някога се яви на боговидеца Мойсей на Синайската планина във вид на ангел образът на пресветата Богородица в горящата, но неизгаряща къпина. И пак на този Мойсей се яви на планината чрез ангела и откри устройството на скинията и херувимите от двете страни на олтара, стоящи сякаш да пазят сянка. И пак се яви бог на този същия (Мойсей); който се молеше, казвайки: „Господи, ако съм се удостоил с благодат пред тебе, яви ми се сам, за да те видя и да разбера, че наистина съм удостоен с милост пред тебе.“ А господ му рече: „Ето думата, която ти изрече, за доказателство — че си намерил благодат пред мене.“ Мойсей отвърна: „Покажи ми, господи, своята слава, за да видя, че имам твоята благодат.“ Господ му рече: „Не можеш да видиш лицето ми, защото е невъзможно човек да види лицето ми и да остане жив, но ето ти място у мене: изправи се на камъка и аз ще те покрия с ръката си, докато премина, а след това ще махна ръката си и ти ще видиш тогава гърба ми, а лицето ми няма да ти се яви.“ И когато Мойсей видя задната страна на божията слава, лицето му светна по-силно от слънчевото сияние. И като закри лицето си с кърпа, така говореше на народа, който не можеше да гледа лицето му поради светлината му. И пак велегласния пророк Исай казва: „Видях господа превъзнесен на висок престол; и шестокрили серафими стояха около него и пееха трисветата песен: Свят, свят, господ Саваот, изпълнил цялата земя със своята слава.“ И пак същият Исай казва: „Когато юдейският цар Езекия боледуваше, срещу него тръгна асирийският цар, за да превземе града. Царят се наскърби поради неприятелската войска, която нападаше града, и се помоли на господа бога, казвайки: «Господи спомни си, че аз вървях пред лицето ти по пътя на истината и вършех всичко със смирено сърце, за да ти угодя.» И господ му рече: «Не бой се, няма да влязат в твоя град, нито пък ще сложат в него стрелите и щитовете си, защото аз ще защитя този град и ще го спася заради мене и моя Давид.» И слезе ангел господен и уби 185 хиляди от асирийската войска. Като станаха сутринта, намериха всички мъртви.“

Ето такава е силата на тези безплътни и божествени служители, чийто началник е великият архистратег Михаил, воевода на безплътните сили. Един ангел от тях бе получил власт да управлява и да владее над земния чин. Той не беше сътворен от бога нито лукав, нито зъл. Но бидейки добър и надарен с благост, превърна се от благост в злоба и изпълнен с гордост, помисли да се противопостави на своя творец и бог. Но архистратегът Михаил не понесе неговата гордост и славолюбие и с всички безплътни сили го провали на земята ведно с отпадналите с него ангели. И като се лиши от божествената светлина поради злобата си, той стана началник на тъмнината. Тъй като бе прокълнат, ангелското му същество и красота се превърнаха в бесовски и попадна във вечна мъка, защото не може да съжителства злобата с божествената благост, както казва в Откровението си и евангелист Йоан: „На небето се водеше бой, защото архангел Михаил и цялото му воинство се биеше със змията, от която отнеха чина.“ И апостол Юда, брат на Яков, казва така: „Когато архангел Михаил разговаряше с дявола, не смееше да произнесе срещу него хулна присъда, но рече: господ да ти запрети, противнико!“

Такава именно ревност трябва да имате и вие към своя творец, господа, като всеки стои на мястото си и изпълнява закона.