Климент Охридски - Пространно житие на Константин-Кирил

Но римските епископи рекоха на папата: „Понеже, след като е ходил по много земи, Бог го е довел тук и тук е приел душата му, тук подобава и да бъде погребан като всепочитан мъж.“ Папата рече: „Заради неговата светост и обич аз, нарушавайки римския обичай, ще го погреба в моя гроб в църквата на свети апостол Петър.“ А брат му рече: „Тъй като не ме послушахте и не ми го предадохте, нека, ако обичате, да почива в църквата на свети Климент, с чиито мощи е дошъл тук.“ И папата заповяда да направят така.

Тогава епископите се събраха отново заедно с хората, които се готвеха да го изпроводят тържествено, и рекоха: „Да отковем ковчега и да видим да не би да е взето нещо от него.“ Мъчиха се много, но по божие повеление не можаха да отковат ковчега. И така го положиха с ковчега в гроба, от дясната страна на олтара в църквата на свети Климент, където веднага почнаха да стават много чудеса. Като виждаха тези чудеса, римляните все повече се привързваха към неговата светиня и неговото почитание. Изписаха икона над гроба му и започнаха денонощно да палят [кандило] над него, хвалейки Бога, който прославя така ония, които го славят. Нему да бъде слава и чест, и поклонение во веки веков, амин.

© Хр. Кодов, превод от старобългарски

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Издание: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986.

Превод по преписа на Владислав Граматик (1469).

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/11548)

Последна редакция: 2009-05-06 15:00:00