Климент Охридски: Пространно житие на Константин-Кирил

Като се събраха на другия ден, хазарите му рекоха: „Покажи ни, почтени мъжо, с примери и с разяснения онази вяра, която е най-добра от всички.“ Философът им отговори: „Двама съпрузи били на голяма чест и много обичани от някой си цар. Но като съгрешили, царят ги изпъдил и ги изгонил вън от земята. Те живели дълги години там и родили деца в нищета. Децата се събирали заедно и се съвещавали по какъв начин биха могли да се върнат отново в предишното си положение. Едно от тях давало един съвет, друго — друг, а трето — още по-друг. Кой съвет би трябвало да се държи? Нали най-добрият?“ А те рекоха: „Защо говориш тъй? Всеки счита своя съвет за по-добър от другия. Затова и юдеите смятат своя за най-добър, сарацините — също, а другите — друг. Кажи ни тогава, кое от тези мнения да смятаме за най-добро?“ Философът им отговори: „Огънят изпитва златото и среброто, а човек с разума си отделя лъжата от истината. Кажете ми: от какво стана първото грехопадение? Не е ли от виждането на сладкия плод и от желанието за [добиване на] божественост?“ „Така е“, отговориха те. А философът продължи: „Ако някой, като е ял много мед или е пил студена вода, получи някаква болест и дойде лекар, та му каже: «Яж още много мед, и ще оздравееш», или на оногова, който е пил студена вода, каже: «Напий се със студена вода и стой гол на студа, и ще оздравееш», а след това друг лекар му каже не така, а му препоръча обратното лекуване — вместо мед да пие горчиво и да пости или вместо студено [препоръча] топло и горещо — кой от двамата лекува по-изкусно?“ Всички отговориха: „Онзи, който препоръчва обратно лекуване; затова и похотните страсти на този живот трябва да се умъртвяват с горчивина, а гордостта — със смирение. Различните [болки] трябва да се лекуват с обратното [средство]. И у нас също казват: «Дърво, което отначало ражда трънки, отпосле дава сладък плод.»“ Тогава философът им рече: „Добре отговорихте. Така и Христовият закон отначало показва суровостта на богоугодния живот, но сетне във вечните жилища принася стократен плод.“

Един от тези съветници, който познаваше добре сарацинското злоучение, запита философа: „Кажи ми, гостенино, защо вие не зачитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа, като казва, че от девица, Мойсеева сестра, се е родил велик пророк, който и мъртви е възкресявал, и с голяма сила е лекувал всякакви болести.“ Философът му отговори: „Нека да отсъди каганът: Кажи ми: ако Мохамед е пророк, как тогава да вярваме на Даниила? Защото той е казал, че до Христа ще престане всяко видение и пророчество. Как може тогава Мохамед да бъде пророк, щом се е явил след Христа? Ако него наречем пророк, трябва да отхвърлим Даниила.“ Мнозина от тях извикаха: „Каквото е казал Даниил, казал го е по божие вдъхновение. А за Мохамеда всички знаем, че е лъжец и пагубник за нашето спасение; всичките си великолепни заблуди е изрекъл за зло и за срамотия.“

Тогава първият съветник между тях каза на сарацинските си приятели: „Този гостенин с божия помощ повали на земята цялата юдейска гордост, а вашата захвърли отвъд реката като скверна.“ А след това се обърна и към всички люде: „Както е дал Бог на християнския цар власт над всички народи и съвършена мъдрост, така им е дал и [истинската] вяра, без която никой не може да живее вечен живот. Слава на Бога во веки!“ И всички рекоха: „Амин!“

А философът, просълзен, се обърна към всички: „Братя и отци, приятели и чеда! Ето, Бог даде пълно разбиране и достоен отговор на всичко. Ако има още някой, който да се противи, нека дойде да ни обори или да бъде оборен. Прочее, който е съгласен с това, нека се покръсти в името на света Троица. А който не иска — аз нямам вина за това; но той ще види в съдния ден, когато «Старият по дни» ще седне на престола да съди като Бог всички народи.“ Те [хазарските управници] отговориха: „Ние не сме врагове на себе си; но нареждаме [това да стане] постепенно: да се покръсти доброволно кой когато иска — от днес нататък. А който от вас се кланя на запад или се моли по еврейски обичай, или пък следва сарацинската вяра, той ще получи от нас смъртно наказание.“ И така се разотидоха радостни.

Тогава около двеста души от тях се покръстиха, като се отказаха от поганските мерзости и от беззаконните женитби. А каганът написа до царя такова писмо: „Ти, господарю, ни изпрати такъв мъж, който ни обясни със слово и с примери, че християнската вяра е свята. Като се убедихме, че тя е истинската вяра, ние наредихме всички да се покръстят доброволно, като се надяваме и ние да направим същото. Всички ние сме приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, където поискаш.“