След това, за да го смаят, показаха му насадена градина, която понякога сама изникваше от земята. Той им обясни как става това. Тогава те му показаха всичкото си богатство — къщи, украсени със злато и сребро, със скъпоценни камъни и бисер, казвайки: „Гледай, философе, дивно чудо: виж колко е голяма силата и колко е несметно богатството на халифа, господаря на сарацините!“ А той им отговори: „То не е чудно, трябва да се въздаде хвала на Бога, който е сътворил всичко това и го е дал за радост на хората. Всичко е негово, а не на другиго.“ Най-сетне те отново изпаднаха в своята злоба и му дадоха да пие отрова. Но всемилостивият Бог, който рекъл: „Даже и ако изпиете нещо смъртоносно, няма да ви навреди“, го запази невредим от тази гибелна отрова и го върна здрав в отечеството му.
Не след дълго той се отрече от целия този живот и се уедини на едно място в безмълвие, задълбочен само в себе си. Той не оставяше нищо за утрешния ден, а раздаваше всичко на сиромасите, като възлагаше надеждата си на Бога, който всеки ден се грижи за всички. Веднъж на някакъв празничен ден, когато прислужникът му се оплакваше, думайки: „На тоя светъл ден нямаме нищо за ядене“, той му рече: „Оня, който едно време нахрани израилтяните в пустинята, той сега ще прати и на нас тук храна. Иди и повикай поне пет души сиромаси и очаквай божията помощ.“ Щом наближи време за обяд, неочаквано дойде един мъж и донесе цял товар от всякакви ястия и десет жълтици. А Константин въздаде хвала на Бога за всичко това.
Подир това той отиде в Олимп при брата си Методий и остана да живее там, отправяйки непрестанни молитви към Бога и беседвайки само с книгите. Денонощно се занимаваше с тях заедно с брата си; водейки достоен живот и насочвайки в сърцето си пътеките си към Бога, той прибавяше труд към труд и преуспяваше твърде много в божиите добродетели. Но за тези неща засега ще кажем само толкова.
По това време дойдоха при гръцкия цар пратеници от хазарите, които казаха: „Ние открай време познаваме единаго Бога, който е над всичко, и нему се кланяме на изток, но пазим и някои наши срамни обичаи. Евреите ни нудят да приемем тяхната вяра и техните обичаи, а, от друга страна, сарацините, като ни предлагат мир и много дарове, теглят ни към своята вяра, казвайки: «Нашата вяра е по-добра от вярата на всички други народи.» Затова, пазейки старата дружба и обич, ние пращаме пратеници при вас — защото вие сте велик народ и владеете царството от Бога, — като искаме от вас съвет и ви молим да ни пратите учен мъж; ако той обори евреите и сарацините, ние ще приемем вашата вяра.“
Тогава царят потърси философа и като го намери, разказа му за хазарската молба и му рече: „Иди, философе, при тия хора, говори им и им дай обяснения за света Троица с нейна помощ; защото никой друг не може да извърши това, както трябва.“ Константин рече: „Щом заповядаш, господарю, аз с радост ще отида за тази работа — пеш и бос, без всичко онова, което Бог е казал на учениците си да не носят.“ А царят му възрази: „Ако ти би искал да направиш това от свое име, добре говориш; но като имаш предвид царската власт и достойнство, иди със съответните почести и с царска помощ.“
[Константин] веднага тръгна на път. Като стигна в Херсон, той изучи еврейския език и книжнина и преведе осемте части на граматиката, от което придоби по-голямо познание.
Тук живееше някой си самаританин, който идваше при Константина и спореше с него. Веднъж донесе самаритански книги и му ги показа. Философът ги измоли от него и затворил се в жилището си, отдаде се на молитва. Добивайки просветление от Бога, той започна да чете книгите безпогрешно. Като видя това, самаританинът възкликна с голям глас: „Наистина ония, които вярват в Христа, скоро приемат светия Дух и неговата благодат.“ Веднага след това син му се покръсти, а след него се покръсти и самият той.
Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с руски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език. Той влезе в разговор с него и разбра смисъла на речта му, сравнявайки със своя говор различието на звуковете на гласни и на съгласни. И като отправи молитва към Бога, скоро започна да чете и да говори [на тоя език]. И всички му се удивляваха и хвалеха Бога.
Като чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече: „Вярвам на Бога и се надявам на свети Климента, че ще го намеря и ще го извадя от морето.“ Той убеди архиепископа и като се качиха на кораб заедно с целия клир и с благочестивите граждани, отидоха на мястото. Щом стигнаха, морето утихна съвсем и те започнаха да копаят, пеейки. Веднага се разнесе голямо благоухание, като от много кадила, и след това се повиха светите мощи. Поеха ги с голяма чест и прослава от страна на всички граждани и ги занесоха в града, както пише в неговото Обретение.
Читать дальше