Саки - Шопарът

— От поляната тръгва една задна пътека — рече мисис Филидор Стоусън на дъщеря си, — която минава през малка оградена ливадка и стига до заобиколената със зид овощна градина, засадена с цариградско грозде. Миналата година, докато семейството отсъстваше, успях да разгледам всичко. Една от портичките на овощната градина излиза на алея с храсти. Доберем ли се веднъж дотам, ще се смесим с гостите, все едно че сме дошли по обичайния път. Така е много по-сигурно, отколкото да минем през главния вход и да се изложим на опасността да се сблъскаме с домакинята, след като тя не ни е поканила.

— Не си ли създаваме прекалено големи главоболия заради някакво си градинско увеселение?

— То не е някакво си, а най-важното за сезона, иначе изобщо нямаше да идваме. Всички видни хора от околността, с изключение на нас, са поканени, за да се запознаят с принцесата. Много по-неприятно ще ми бъде да обяснявам защо не сме присъствали, отколкото да минем по този заобиколен път. Вчера, като срещнах мисис Къвъринг, я спрях и насочих разговора право към принцесата. Ако тя не е разбрала, че й намеквам да ми изпрати покана, вината не е моя. Ето че стигнахме. Остава ни да прекосим ливадката и да влезем през вратичката в градината.

Мисис Стоусън и дъщеря й, облечени както подобава за тържествено градинско увеселение и снабдени с необходимите за случая данни от Готския алманах (Справочник за европейските кралски и благороднически фамилии, издаван в гр. Гота, Тюрингия, от 1764 г. до Втората свровна война), се понесоха през ливадката, а после и през овощната градина също като кралски баржи, тръгнали на неофициална разходка по някоя пълна с пъстърва селска река. Те напредваха победоносно, като в същото време хвърляха крадешком по някой поглед встрани, сякаш очакваха всеки миг вражески прожектори да се насочат към тях, макар всъщност и през ум да не им минаваше, че врагът вече ги е забелязал. Тринайсетгодишната Матилда Къвъринг, от чийто бдителен поглед не убягваше нищо, заела изгодна позиция сред високите клони на една мушмула, следеше с насмешка обходното движение на майката и дъщерята и вече беше предвидила съвсем точно къде ще се провали щурмът им.

„Като разберат, че вратата е заключена, ще трябва да се върнат обратно по същия път — рече си тя. — Пада им се, щом не влизат през главния вход. Жалко, че Тарквиний Горди не е на ливадката. В края на краищата, след като днес всички ще се забавляват, не виждам защо и Тарквиний да не прекара следобеда на свобода.“

Матилда беше на възраст, когато намеренията незабавно се привеждат в дела. Тя се спусна от мушмулата и когато отново се покатери, Тарквиний, огромният бял йоркшърски шопар, вече бе напуснал пределите на тясната си кочина и припкаше по ливадката. А мисис Стоусън и дъщеря й, като стигнаха до заключената врата и разбраха, че експедицията им се осуетява от това непреодолимо препятствие, се примириха с поражението си и поеха обратно, без да престават да си разменят взаимни обвинения. При портичката, разделяща ливадката от овощната градина, обаче неочаквано се спряха.

— Ох, какво противно животно! — възкликна мисис Стоусън. — Нямаше го, когато идвахме.

— Нямаше го, но сега го има — отвърна дъщеря й. — Какво да правим? Страшно съжалявам, че изобщо тръгнах.

Шопарът, който се беше приближил до портичката, за да огледа по-добре неканените гости, потракваше челюсти и премигваше с червените си очички с явното намерение да ги сплаши и напълно успя, защото мисис Стоусън и дъщеря й и без това бяха страхливи.

— Къш! Ху! Ху! Хей! — развикаха се дамите в хор.

„Ако се надяват, че ще го трогнат, като изреждат имената на иудейските и израилскитe царе, ще останат разочаровани“ — помисли си Матилда, настанена удобно на мушмулата. И понеже изказа мисълта си гласно, мисис Стоусън най-сетне я забеляза. Минути преди това се бе радвала, че градината е напълно безлюдна, но сега присъствието на момичето я окуражи.

— Момиченце, можеш ли да повикаш някого, който да прогони… — заговори тя обнадеждено.

— Comment? Comprends pas. (Моля? Не разбирам (фр.))– отвърна Матилда.

— О, французойка ли си? Etes-vous française?

— Pas de tous. Suis anglaise. (Не, съвсем не. Англичанка съм (фр.))

— Защо тогава не говориш на английски? Бих искала да знам дали…

— Permettez-moi expliquer. (4Позволете да ви обясня (фр.).) Аз съм наказана — рече Матилда. — Гостувам на леля си и днес ми поръчаха да бъда особено послушна, тъй като щели да дойдат много хора на градинското увеселение; поръчаха ми освен това да вземам пример от Клод, малкия ми братовчед, който никога не прави бели освен случайно и след това винаги иска извинение.