Саки - Шопарът

Сторило им се е, изглежда, че на обяд съм изяла повечко малинов крем, отколкото трябва, и ми казаха, че Клод никога не изяждал толкова. Добре, заканих се аз. Клод винаги си ляга следобед да спи половин час, както му е заръчано. Изчаках го да заспи, вързах му ръцете и краката и започнах насила да го тъпча с малинов крем. Изпразних цялата купа, която беше приготвена за градинското увеселение. Голяма част от крема се размаза по моряшкото му костюмче и по леглото, но доста отиде и в гърлото му, тъй че да не могат друг път да ми натякват, че ям повече малинов крем от Клод. Разбира се, забраниха ми да присъствам на увеселението и като допълнително наказание ми наложиха целия следобед да говоря на френски. Разказах ви всичко това на английски, тъй като някои от изразите, „тъпча насила“ например, не ги знам на френски. Можех да ги измисля, но ако бях казала nourriture obligatoire (Задължително хранене (фр.)), нямаше да успеете да си представите какво точно съм направила. Mais maintenant, nous parlons français (6Но сега да продължим на френски (фр.)).

— О, чудесно, très bien — отвърна с неохота мисис Стоусън. Когато беше смутена или разтревожена, оскъдните й познания по френски съвсем изхвръкваха от главата й. — Là, à l̀autre côté de La Porte, est un cochon …(Там, от другата страна на вратата, е едно прасе (фр.))

— Un cochon? Ah, le petit charmant! (Прасе? Ах, миличкото! (фр.)) — възкликна възторжено Матилда.

— Mais non, pas du tout petit, et pas du tout charmant, un bête ferocе … (Не, нито мъничкото, нито миличкото, свиреп звяр (фр.))

— Une bêtе (На френски думата „звяр“ е от женски род (фр.)) — поправи я Матилда. — На френски прасе е от мъжки род, но ако толкова се изплашите от него, че го наречете кръвожаден звяр, то веднага се присъединява по род към нас. Подъл език, на бърза ръка може да те лиши от женственост.

— Как може да се излезе от тази градина освен през ливадката, където е прасето?

— Аз винаги се прехвърлям през оградата, като се покатервам на една слива — отвърна Матилда.

— С тези дрехи едва ли бихме могли да се покатерим — каза мисис Стоусън.

Трудно бе човек да си представи, че биха могли да се покатерят с каквито и да било дрехи.

— Не би ли отишла да доведеш някого, който да изпъди прасето? — попита мисис Стоусън.

— Обещах на леля, че ще стоя тук до пет часа, а сега още няма четири.

— Сигурна съм, че при тези обстоятелства леля ти ще позволи…

— Съвестта ми няма да позволи — отсече с достойнство Матилда.

— Не можем да стоим тук до пет часа — възкликна мисис Стоусън с нарастващо раздразнение.

— Да ви издекламирам ли някое стихотворение, за да мине по-бързо времето? — попита любезно Матилда. — Всички казват, че рецитирам Белинда, малката къщовница най-добре, или желаете нещо на френски? Единственото, което зная на този език, е обръщението на Анри IV към войниците му.

— Ако отидеш да доведеш някого, който да прогони прасето, ще ти дам пари да си купиш един хубав подарък — рече мисис Стоусън.

Матилда се спусна с няколко сантиметра надолу по дървото.

— Ето че най-после измислихте един наистина разумен план да излезете от градината — каза зарадвано момичето. — С Клод събираме пари за фонда „Детско игрище“ и се състезаваме кой от двамата ще събере по-голяма сума.

— С радост ще дам своя принос от половин крона, с голяма радост, наистина — каза мисис Стоусън и извади обещаната монета от дъното на чантичката, която допълваше тоалета й.

— В момента Клод доста ме е изпреварил — продължи Матилда, без дори да погледне предложеното дарение. — И как няма да ме изпревари, има руси коси и е едва на единайсет години, а това са големи предимства при събирането на пари. Онзи ден една дама му даде десет шилинга. А днес следобед сигурно ще пипне поне двайсет и пет. Първо, защото аз няма да бъда там и той ще има пълна свобода на действие и, второ, защото от изядения малинов крем ще изглежда блед и крехък, почти неземен, като ангел. Да, ще ме надмине поне с две лири.

След дълго и усърдно търсене и много вайкания двете обсадени дами успяха да съберат общо седем шилинга и шест пенса.

— За съжаление това е всичко, което имаме — съобщи мисис Стоусън.

Матилда с нищо не показа, че има намерение да слезе от дървото или да свали цената.

— Не мога да насилвам съвестта си за по-малко от десет шилинга — заяви тя непоколебимо.

Майка и дъщеря си размениха шепнешком няколко думи, като най-силно се чу думата звяр и май не се отнасяше до Тарквиний.

— Открих, че имам още половин крона — каза мисис Стоусън с треперещ глас. — Ето, вземи и по-бързо доведи някого.

Читать дальше