Саки - Тайният грях на Септимъс Броуп

— Не е сполучлива рима за Флори .

Септимъс се изпъна рязко в креслото си и на лицето му се изписа тревога.

— Как открихте… как разбрахте, че се опитвам да намеря рима за Флори ? — остро запита той.

— Не разбрах, а отгатнах — отвърна Кловис. — Когато уточнихте, че става дума не за прозаичното превозно средство, а за лиричното крилато създание, носещо се в зеленината на тропическите лесове, се досетих, че сигурно съчинявате сонет, а Флори е единственото женско име, римуващо се с лори .

Септимъс все така изглеждаше смутен.

— Навярно знаете повече — каза той най-накрая.

Кловис тихо се засмя, но не отвърна нищо.

— Колко знаете? — запита отчаян Септимъс.

— Тисът в градината — подхвърли Кловис.

— Там значи! Сигурен бях, че съм го изтървал някъде. Обаче убеден съм, че още преди това сте се досетили за нещо. Вижте, вие неволно разкрихте тайната ми. Надявам се, няма да я издадете? Не е срамна работа, но не подхожда на редактора на Катедрален месечник да се занимава открито с нея, нали?

— Ами предполагам, че не — съгласи се Кловис.

— Разбирате ли — продължи Септимъс, — от нея си докарвам доста прилични суми. С онова, което печеля в Месечника , не бих могъл да поддържам моя начин на живот.

Кловис бе още по-смаян, отколкото Септимъс в началото на разговора, ала умееше по-добре да прикрива изненадата си.

— Нима… ъъъ… вземате пари от… Флори? — запита той.

— Не, от Флори още не съм вземал — отвърна Септимъс. — Всъщност нямам нищо против да ви призная, че с Флори си докарах голяма беля; но има толкова други…

Цигарата на Кловис угасна.

— Много интересно — изрече бавно той.

При следващите думи на Септимъс Броуп прозря внезапно за какво всъщност става дума.

— …какви ли не — продължаваше Броуп, — например Кора с устни от корал, моя ти си, твой съм цял … Това бе един от първите ми успехи и все още получавам авторски хонорари от него. И после О, Есмералда, когато зърнах я за първи път и Русата Тереза, гиздавата фрезия . И двете бяха изключително популярни. После има една… доста ужасна — продължи Септимъс, като гъсто се изчерви, — която обаче ми донесе повече приходи от всяка друга: Малката кокетка Люсис чип нос, който неин плюс е … Всички те, разбира се, са ми противни и дори може скоро да стана истински женомразец покрай тях, но не мога да си позволя да пренебрегна финансовата страна на въпроса. А в същото време, вярвам, разбирате, положението ми на авторитет по църковната архитектура и литургическите канони би се разклатило — ако не и рухнало съвсем, — щом се разчуе, че съм авторът на Кора с устни от корал и останалите…

Кловис вече се беше окопитил достатъчно, за да запита със съчувствен, макар и доста колеблив глас каква е „голямата беля“ с Флори .

— Не мога да я вместя в шаблона, това е — отговори печално Септимъс. — Шаблонът изисква прочувствени захаросани възхвали, запомняща се рима и някакъв вид биографичност — разказ за случки от миналото или описание на събития, които предстои да се случат в бъдеще. Случките от миналото трябва да са непрекъсната поредица от успехи, а събитията от бъдещето — неизменно щастие и благодат. Например: Мейвис е прелестно малко момиче, всичко красиво на нея прилича, зная, че винаги ще я обичам … това върви в такта на бавен валс и мелодийката е толкова блудкава, че да се поболееш, но месеци наред в Блакпул и другите морски курорти нито се пееше, нито се свиреше, нито се тананикаше нещо друго.

Този път сдържаността на Кловис се пропука и смехът заклокочи в гърлото му.

— Ох, простете ми — извини се той, — но не мога, не мога да се сдържа, когато си припомня ужасната тържественост на онази ваша статия, която така любезно ни прочетохте снощи — за коптската църква и връзката й с раннохристиянския култ.

Септимъс изпъшка.

— Ето виждате ли — каза той, — веднага щом познатите ми научат, че съм авторът на тези жалки дивотии, никой няма да уважава сериозната ми работа. Смея да твърдя, че за месинговите надгробни плочи зная повече от всеки друг на този свят, дори се надявам един ден да издам монография на тази тема, ала ще бъда сочен с пръст като стихоплетец, чиито римички всяко лято са се повтаряли от вариететните певци във всички курортни градове по цялото крайбрежие на Англия. И нима се учудвате, че мразя Флори толкова по-силно, колкото повече усилия полагам да съчиня проклетата песен за нея…