Саки - Седмата кокошка

Тихи възклицания на възторг се разнесоха из компанията. Впрочем лелите на Бленкинтроуп не бяха свикнали да пият шампанско даже по средата на годината, тъй като го смятаха изцяло за аксесоар на коледната и новогодишната трапеза.

— Малко след това един доста представителен господин минал край нейната пейка и се поспрял за миг, колкото да си запали пурата. Именно тогава някакъв младок се приближил зад него, измъкнал сабята, която носел скрита във фалшив бастун, и го намушкал поне пет-шест пъти. „Негоднико — извикал той на жертвата си, — ти не ме познаваш. Казвам се Анри Льотурк.“ По-възрастният мъж избърсал част от кръвта, която капела по дрехите му, обърнал се към нападателя си и казал: „А откога опитът за убийство се е превърнал в начин за запознанство?“ После си запалил пурата и отминал. Леля ми тъкмо се канела да се развика, за да дойде полицията, но виждайки с какво безразличие се отнесъл към инцидента самият потърпевш, решила, че би било проява на нахалство от нейна страна да се меси. Разбира се, излишно е да ви казвам, че тя приписала цялата случка на ефекта от топлия ленив следобед и шампанското на легацията. А сега идва най-изумителното в моята история. Две седмици по-късно един банков управител бил убит със сабя, скрита в бастун, точно в тази част на Булонския лес. Човекът, който го намушкал, бил син на чистачка, работила преди време в банката, ала уволнена от управителя поради хронична пристрастеност към алкохола. Името на убиеца било Анри Льотурк.

От този миг нататък Бленкинтроуп негласно бе признат за същински Мюнхаузен на компанията. Спътниците му не щадяха усилия, за да го карат ден след ден да подлага на изпитание доверчивостта им, а Бленкинтроуп с измамната увереност, която получаваше от тази гарантирана и възприемчива публика, ставаше все по-усърден и изобретателен в задоволяването на жаждата й за чудеса. Сатиричният разказ на Дъкби за една питомна видра, която си имала в градината малък басейн за плуване и скимтяла неспокойно, ако таксата за водата не бъдела платена навреме, изглеждаше като нелоялна пародия на някои от по-дръзките постижения на Бленкинтроуп. Ала ето че един ден дойде ударът на Немезида.

Веднъж, прибирайки се вкъщи след работа, Бленкинтроуп свари жена си седнала пред тесте карти, което разглеждаше с някаква странна съсредоточеност.

— Обичайният пасианс, а? — подхвърли той небрежно.

— Не, скъпи, това е пасиансът „Мъртвешка глава“, най-трудният от всички. Никога не ми се е удавало да го наредя изцяло, а и доста ще се стресна, ако успея. Майка ми го изкара докрай само веднъж в живота си, тя също се страхуваше. Нейната пралеля го наредила един път и тозчас издъхнала от вълнение, затова майка ми имаше чувството, че и нея ще я сполети същото, ако успее. И наистина тя почина още същата вечер, когато го нареди докрай. Разбира се, по онова време здравето й не бе никак добро и все пак съвпадението бе твърде странно.

— По-добре остави тая работа, щом толкова те плаши — практично я посъветва Бленкинтроуп и излезе от стаята.

След малко жена му го повика.

— Джон, пасиансът замалко да излезе. Само петицата каро се запречи накрая. Наистина си мислех, че този път ще успея.

— Че защо да не успееш — каза Бленкинтроуп, който пак бе влязъл в стаята и разглеждаше картите, — ако преместиш осмицата спатия върху онази свободна деветка, петицата ще може да се сложи върху шестицата.

Жена му го послуша. С треперещи пръсти припряно размести няколкото останали карти и ги сложи върху съответните купчинки. Сетне последва примера на майка си и на прапралеля си.

Бленкинтроуп бе искрено привързан към съпругата си, но въпреки скръбта, която го връхлетя тъй ненадейно, една основна мисъл натрапчиво завладя съзнанието му. Най-сетне действително бе станал свидетел на нещо сензационно. Животът му не беше вече монотонно безцветно ежедневие. В ума му неспирно изплуваха заглавията, които можеха сполучливо да опишат домашната трагедия. „Наследена прокоба се сбъдва“, „Пасиансът «Мъртвешка глава» оправдава зловещата си слава в живота на три поколения“. Бленкинтроуп подробно описа фаталната случка за вестник Есекски часовой , чийто издател му беше близък, а на друг от приятелите си предаде сбито изложение, за да го занесе в канцеларията на един от евтините всекидневници. Ала и в двата случая репутацията, която си бе спечелил като разказвач на небивалици, съдбоносно осуети амбициите му. „Неуместно е да се правиш на Мюнхаузен в такъв скръбен момент“, единодушно се съгласиха приятелите му помежду си, а кратката бележка, изразяваща съжаление за „внезапната смърт на съпругата на нашия уважаван съсед г-н Джон Бленкинтроуп, починала от сърдечен удар“, която се появи в колонката на новините в местния вестник, бе единственият жалък резултат от опита да се сдобие с тъй ленуваната известност.