Саки: Килерът

— Забранено ми е да влизам в овощната градина — отвърна бързо Никълъс.

— Аз ти забраних, но сега ти разрешавам да влезеш — извика раздразнено лелята от ямата за дъждовна вода.

— Гласът ти не прилича на лелиния — възрази Никълъс, — може да си Сатаната и да ме изкушаваш да прегреша. Леля все ми се кара, че никога не устоявам на Сатаната, когато ме изкушава. Но този път ще устоя.

— Не говори глупости — обади се пленницата от ямата, — ами върви да донесеш стълбата.

— А ще има ли ягодово сладко с чая? — попита невинно Никълъс.

— Разбира се — обеща лелята, като в същото време мислено се закани да лиши Никълъс завинаги от това лакомство.

— Сега вече разбрах, че си Сатаната, а не леля ми — провикна се тържествуващо Никълъс. — Вчера, като є поискахме ягодово сладко, тя каза, че няма. А аз знам, че в долапа има четири буркана, защото надникнах и ги видях. Ти, разбира се, също знаеш, че има, но тя не знае, щом каза, че няма. О, Сатана, този път сам влезе в капана.

За Никълъс бе голямо удоволствие да разговаря с леля си, сякаш наистина беше Сатаната, но с детската си проницателност разбираше, че с подобни удоволствия не бива да се прекалява. Той се отдалечи шумно. След известно време една от кухненските прислужнички, тръгнала да набере магданоз, най-накрая помогна на лелята да излезе от ямата.

По време на чая цареше тягостно мълчание. Когато децата пристигнали на скалистото заливче Джагбъро, приливът бил залял пясъчната ивица, така че изобщо нямало къде да си поиграят — обстоятелство, което лелята бе пропуснала да съобрази в бързината си да организира наказателната експедиция. Тесните обувки на Боби го бяха измъчвали здравата през целия следобед. С една дума, излетът не беше донесъл на децата очакваната радост. Лелята мълчеше с ледено изражение на лицето, обидена, че така позорно и незаслужено я бяха оставили да престои трийсет и пет минути в дъждовната яма. Никълъс също мълчеше, погълнат изцяло от мислите си. „А дали ловецът и кучетата — разсъждаваше той — няма да успеят да избягат, докато вълците се гощават с убития елен?“

© Красимира Тодорова, превод от английски

Saki

The lumber room,

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/183]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50