За лейди Барбара, която произлизаше от славен род на бойци и бе една от най-сърцатите жени от своето поколение, фактът, че синът й е отявлен страхливец, си бе тежко бреме. Каквито и положителни качества да притежаваше Лестър Слагби — а в някои отношения той бе направо чаровен, — храбростта не спадаше към отличителните му черти. Като невръстно дете страдаше от детска плахост, като момче — от боязливост, нетипична за момчетата, а в младежките години безпочвените му страхове се смениха с други, още по-мъчителни поради обстоятелството, че почиваха на старателно премислени основания. Той изпитваше неприкрит ужас от животни, огнестрелните оръжия го хвърляха в смут, а и за нищо на света не би прекосил Ламанша, без най-напред да съпостави мислено броя на спасителните пояси с този на пасажерите. Яхнеше ли кон, изглеждаше така, сякаш се нуждае от допълнителни ръце досущ като някой индуистки бог — поне четири, за да стиска поводите с всички сили, и още две, с които успокоително да потупва животното по врата. Лейди Барбара отдавна бе спряла да се преструва, че не забелязва тази тъй ясно изразена слабост на сина си; с обичайния си кураж тя гледаше истината в очите и като добра майка го обичаше въпреки всичко.
Пътуванията из континента, особено по разни места, които оставаха встрани от големия туристически поток, бяха любимо занимание за лейди Барбара, а Лестър я придружаваше при всяка възможност. Великденските празници обикновено я заварваха в Кнобалтхайм, планинска област в едно от онези малки княжества, които изглеждат като едва забележими лунички върху картата на Централна Европа.
Дългогодишното й познанство с управляващата фамилия є придаваше ореол на важна личност в очите на нейния стар приятел кмета; ето защо този достоен мъж загрижено потърси съвета й във връзка с едно тържествено събитие — самият княз щеше да пристигне, за да открие санаториум извън града. Всички обичайни подробности от приветствената церемония — някои от тях банални и безсмислени, а други изпълнени със старинно очарование — бяха вече подготвени и уредени; кметът обаче се надяваше, че находчивата английска благородничка би могла да предложи някое свежо и изтънчено хрумване, което да внесе нов елемент във верноподаническото посрещане. Князът бе известен на външния свят (доколкото изобщо бе известен) като старомоден реакционер, който с дървена сабя се бореше срещу съвременния напредък; затова пък собственият му народ го знаеше като мил стар господин с чаровно достолепие, в което нямаше и капка хладна официалност. Цял Кнобалтхайм гореше от желание да се представи в най-добрата си светлина. Лейди Барбара се зае да обсъди въпроса с Лестър и неколцина познати в малкия си хотел, ала идеите все не идваха.
— Мога ли да предложа нещо на gnädige Frau (Уважаема госпожо (нем.))? — попита една жена с жълтеникаво лице и високи скули.
Англичанката вече бе разговаряла с нея един-два пъти и в себе си бе решила, че вероятно принадлежи към някой южен славянски народ.
— Мога ли да предложа нещо за тържественото посрещане? — продължи тя с някаква плаха настойчивост. — Вижте нашето детенце, нашето бебче — ще го пременим като ангелче, в бяла дрешка с крилца, ще му дадем да носи голямо бяло великденско яйце, а вътре ще има кошничка с яйца от дъждосвирци, които князът толкова обича, и синчето ни ще ги поднесе на негово височество като великденски дар. Това е чудна идея; виждали сме веднъж подобно нещо в Щирия.
Лейди Барбара подозрително изгледа предложеното ангелче — светлокосо дете на около четири години с напълно безизразно лице. Предния ден го бе забелязала в хотела и се бе зачудила как такава мургава двойка, като тази жена и нейния съпруг, може да има такова сламенорусо дете. Вероятно е осиновено, помисли си тя, още повече че съпрузите съвсем не бяха млади.
— Разбира се, gnädige Frau ще трябва да придружи детенцето ни, за да отиде право при княза — продължи жената, — но то ще е добричко и ще направи каквото му кажат.
— Сте ни донесат и пресни яйса от дъштосфирси от Виена — добави мъжът й.
Както момченцето, така и лейди Барбара не изглеждаха никак възторжени по отношение на чудната идея, а Лестър открито се обяви против нея. Затова пък кметът остана направо очарован, когато му я съобщиха. Съчетанието от сантименталност и яйца на дъждосвирци бе особено привлекателно за тевтонския му дух.
В тържествения ден ангелчето, натъкмено с наистина хубава и изящна премяна, предизвика любезен интерес у празничното множество, строило се да посрещне негово височество.
Читать дальше