Саки - Великденското яйце

Майката изобщо не се суетеше или натрапваше така, както би могло да се очаква от повечето родители при подобни обстоятелства; тя само пожела лично да постави великденското яйце в ръчичките, които бяха старателно обучени как да държат скъпоценния товар. Тогава лейди Барбара тръгна напред, а апатичното дете закрачи до нея с някаква мрачна решителност. Бяха му обещали да получи пасти и сладкиши в изобилие, ако предаде яйцето както трябва на добродушния стар господин, застанал в очакване да го приеме. Лестър се бе опитал да обясни на момченцето на четири очи, че евентуалният провал в тази процедура ще бъде последван от голям пердах, ала с оскъдните си познания по немски едва ли успя да породи нещо повече от моментна уплаха. Лейди Барбара предвидливо се бе запасила с шоколадови бонбони за всеки случай. Децата понякога са склонни да бъдат опортюнисти, но знае ли човек какво може да им хрумне. Когато наближиха княжеския подиум, лейди Барбара дискретно застана отстрани и детето продължи само, с все така безизразно лице, като леко се олюляваше, но крачеше упорито напред, насърчавано от одобрителното мърморене на възрастните. Лестър, който стоеше в предната редица на зрителите, се обърна и потърси с поглед сияещите лица на щастливите родители. В същия миг зърна един кабриолет, спрял в страничния път, който водеше към гарата. Мургавите съпрузи, които с такъв убедителен плам бяха настоявали за „чудната идея“, тъкмо се вмъкваха в кабриолета с трескавата бързина на бегълци. С изострения инстинкт на малодушието Лестър мигновено разбра какво означава това. Кръвта му стремително нахлу в главата, сякаш във вените и артериите му се бяха отворили хиляди шлюзове и мозъкът му бе центърът, където се срещаха всички буйни потоци. За миг всичко около него потъна в мъгла. После кръвта се отдръпна на бързи вълни, додето даже сърцето му сякаш се изпразни и пресуши, той стоеше и вяло, безпомощно, безмълвно гледаше детето, което с бавни, неумолими крачки отнасяше проклетия си товар все по-близо и по-близо до хората, застанали в търпеливо очакване досущ като овце. Някакво странно любопитство накара Лестър да обърне поглед към бегълците. Кабриолетът вече бе поел с пълна пара към гарата.

В следващия миг Лестър също побягна, побягна с бързина, каквато никой от присъстващите не бе виждал — но не за да се спаси. В този кратък отрязък от живота си той внезапно бе завладян от някакъв непривичен импулс, може би отзвук от бойния дух на предците, който го тласна непоколебимо право към опасността. Той се хвърли напред и сграбчи великденското яйце така, както някой играч на ръгби би се опитал да сграбчи топката. Нямаше време да размисли какво ще прави с него, важното беше да го вземе. Ала детето помнеше, че са му обещали сладкиши и бонбони, ако благополучно връчи яйцето на добродушния стар господин. То не се разпищя, но се вкопчи в поверения му товар с неподозирана сила. Лестър падна на колене, като яростно дърпаше здраво стискания подарък, а възмутените зрители нададоха гневни викове. Около него се образува кръг от недоумяващи, заплашително настроени хора; всички обаче се отдръпнаха като ужилени, когато той им изкрещя една зловеща дума. Лейди Барбара чу думата и видя как тълпата се разбягва като стадо подплашени овце, а свитата на княза енергично отмъкна надалеч владетеля си; видя и сина си, проснат в агонията на обзелия го ужас, след като краткият му пристъп на смелост бе сломен от неочакваната съпротива на детето. Той все още трескаво стискаше, сякаш за по-голяма сигурност, бялата атлазена джунджурия, неспособен дори да изпълзи встрани от смъртоносната й близост, способен единствено да крещи и да крещи, без да спира. В съзнанието си тя смътно сравняваше или се мъчеше да сравни срамната слабост, която сякаш го бе вцепенила, с едничката непреодолима проява на смелост, която така величествено и безумно го бе тласнала в самото сърце на опасността. Броени секунди лейди Барбара остана загледана в двете оплетени фигури — детето с неговото каменно упорито лице, изопнало телцето си в непреклонна съпротива, и нейния син, немощен и вече полумъртъв от страха, който почти задушаваше писъците му. Над тях дългите празнични знамена весело се развяваха в яркото небе. Тя никога не забрави това зрелище, но то и бездруго бе последното, което видя в живота си.

С присъщата си храброст лейди Барбара не крие от света своето обезобразено от белези лице с незрящи очи, ала дойде ли Великден, приятелите й старателно избягват да споменават пред нея любимия детски символ на този празник.

Читать дальше