Саки - Музиката на хълма

А после долови излъчваща се от всичко наоколо скрита, но бдителна враждебност: съзря сянката на онези застрашителни невидими сили, които бе усетила да витаят и над дефилето, горите и сечищата. Иззад тежки врати и прозорци със залостени капаци се чуваше неспокойно тропане на копита, подрънкване на вериги, понякога и приглушено мучене на затворено в бокс животно. Мършаво куче я наблюдаваше съсредоточено и недружелюбно от един далечен ъгъл. Когато младата жена го наближи, то се вмъкна безшумно в колибката си, а после, когато тя отмина, пак така безшумно се измъкна навън. Няколко кокошки ровеха за храна в подножието на купа сено, но при появата й се скриха под една порта. Силвия имаше чувството, че ако в тази пустош от плевници и хамбари срещне човешки същества, те ще се стопят във въздуха като привидения от погледа й. Най-сетне, като свърна бързо зад един ъгъл, налетя на нещо живо, което не избяга от нея: огромна свиня, полегнала в басейн от кал. Гигантските размери на добичето надминаваха и най-шеметните представи на неговата нестъпвала дотогава на село стопанка за екземплярите от този вид. Свинята тутакси застана нащрек и прояви готовност да се възмути, а при необходимост и да отблъсне необичайното нарушение на спокойствието й; бе ред на Силвия да се оттегли незабелязано. Младата жена закрачи унило покрай дворове с купи сено, краварници и дълги варосани стени и изведнъж, както крачеше, се стресна от странен звук — ехото на звънлив двусмислен момчешки смях. Иън, единственото момче на работа в стопанството (русоляв селяндур с изтощено лице), бе видимо зает в картофената нива на склона на съседния хълм, а Мортимър, когато Силвия го разпита по-късно, не знаеше кой друг би могъл да издебне съпругата му и скрит от очите й, да й се надсмее след комичната среща със свинята. Споменът за това ехо, чийто източник не бе установен, подсили усещането на младата мисис Селтън, че нещо смътно злокобно витае над Йесни. Тя виждаше твърде рядко съпруга си; стопанството, ловът и риболовът, изглежда, го поглъщаха изцяло от зори до здрач. Веднъж обаче, тръгвайки през гората в посоката, в която бе видяла Мортимър да поема сутринта, Силвия излезе на една просека сред орехови дървета, преградена в дъното от редица огромни тисове, а в центъра с каменен пиедестал, върху който стърчеше малка бронзова фигура на младия Пан. Статуята бе прекрасно изработена, но вниманието на мисис Селтън привлече главно един току-що откъснат едър грозд в краката на божеството, положен като един вид приношение. Гроздето никога не е било кой знае колко изобилно на господарската трапеза в Йесни и Силвия сърдито грабна чепката от пиедестала. Тръгна назад към къщата, мислейки с презрително раздразнение за суеверието на съпруга си, ала внезапно раздразнението отстъпи място на остра уплаха: иззад гъстата плетеница от млади клонки тя съзря да й се мръщи красиво мургаво момчешко лице с неизразимо зли очи. Пътеката бе уединена и безлюдна както всички пътеки около Йесни и стреснатата Силвия побягна, без да се спре и да разгледа по-подробно явилото се привидение. Едва когато стигна до къщата, забеляза, че в бягството си бе изтървала грозда.

— Днес видях в гората един младеж — каза тя на Мортимър същата вечер, — мургав и доста хубав, обаче явно нехранимайко.

— Разумна хипотеза — рече Мортимър, — само че в момента по тези места няма никакви цигани.

— Тогава кой е бил? — попита Силвия и тъй като Мортимър, изглежда, нямаше своя хипотеза, продължи и му каза за намереното на пиедестала грозде: — Предполагам, че е било твое дело — забеляза тя. — Безобидна лудост от твоя страна, но хората ще те помислят за ужасен глупак, ако научат.

— Ти направи ли нещо с него? — запита Мортимър.

— С гроздето ли? Ами… хвърлих го — отговори Силвия. — Толкова глупаво изглеждаше — каза тя, търсейки по безстрастното лице на съпруга си признак на недоволство.

— Не смятам, че е било разумно да постъпваш така — рече той дълбокомислено. — Чувал съм да казват, че горските божества са доста зли към онези, които не ги зачитат.

— Та аз изобщо не вярвам в тях! — отвърна Силвия.

— Все едно — продължи Мортимър с равния си безизразен глас, — ако бях на твое място, щях да избягвам горите и овощните градини и отдалеч да заобикалям животните, които имат рога.

Всичко това, разбира се, бяха глупости, но тук, в Йесни, сред неизбродните лесове от глупостите можеха да се излюпят неприятности.

— Мортимър — каза внезапно Силвия, — мисля, че трябва да заминем за града колкото може по-скоро.

Читать дальше