Клифърд Саймък - Омагьосано странство

— Всичко това е много хубаво и добро — каза Корнуол, — звучи прекрасно на думи, но все пак остават няколко неща, които ме смущават и едно от тях е защо виждате нещо велико в това място? Това е просто едно хранилище на ерудицията и знанията на Опустошената земя. Във всички случаи то си струва опазването…

— Не е хранилище само за знанията на Опустошената Земя, скъпи приятелю. Тук се съхраняват надеждите и потенциалите на три велики цивилизации, всичките произлизащи от един и същи-източник, три различни философии, които, ако можеха да бъдат обединени…

— Мисля, че разбирам какво имате предвид — каза Джоунс, — но тук има само две, а не три цивилизации. Културата на Опустошената Земя и на света на Корнуол и културата на моя свят. Магия и технология — и трябва да се съглася, че те биха могли да работят добре заедно.

— Има и още един, друг свят — каза Пазителят. — Светът на родителите на Мери. Вашият свят не се раздели веднъж, а два пъти. Вие сте три свята в един.

— Достатъчно неприятности си имам с двата свята, пък да не говорим, ако са три — каза Корнуол. — Ние си мислехме, че родителите на Мери идват от света на Джоунс, вероятно живеещи малко по-напред в бъдещето…

— Значи моите родители са се върнали в третия свят — каза Мери. — Защо беше толкова важно да го направят?

— Не можех да поема риска — каза Пазителят. — да ги оставя да ми се измъкнат от ръцете. Ако нещо им се случеше, нямаше никаква гаранция — нито пък някаква възможност — някой друг от техния свят изобщо да се появи насам. Затова ги убедих да се върнат в своя свят, след което да се върнат обратно в този, носейки документирано културата си…

— Значи всичко сте си наредили както трябва — каза Джоунс. — Всичко било толкова просто.

Пазителят кимна.

— Надявам се да е така. Искам това място да стане хранилище за знанията на трите свята. От вашия свят, Джоунс — технологиите, от света на родителите на Мери — големите хуманистични възгледи, които изглежда, че вашите два свята са пропуснали. Като ги съберете всичките заедно, преплетете ги един в друг, ще получите културна идея, обединяваща най-доброто от трите свята. Ще доведем учени от далечни места на галактиката, някои, от които се занимават с дисциплини, за които тук изобщо не сте чували…

— Знам — каза Корнуол, — че тук имате огромен запас от древни ръкописи. Едва се сдържам да ги разгледам. Имам малко познания в някои от древните езици, въпреки че ми се струва, че моят приятел таласъмът, в известен смисъл знае много повече от мен. Той е прекарал много години в библиотеката в Уалузинг.

— Това вас ви урежда — каза Гиб, — но какво ще правим ние, другите? Вие можете да си се занимавате с вашите си ръкописи и да си изпълвате дните с тях, но Хол, Куун и аз нямаме никаква работа тук. Ние изпълнихме това, с което се бяхме заели. Занесохме брадвичката на Древните, въпреки че това си беше пълна загуба на време. След това продължихме с вас и сега открихме това място.

— Та ние дори не можем да четем — каза Хол. — Никога не сме се учили да го правим. Никой от Хората от Блатото, нито пък от Хората от Хълма не може.

— И по тази причина и аз не мога — каза Снивли, — въпреки че това няма нищо общо с желанието ми да се върна обратно. Там аз си имам мина за обработване, а също и приятели, които изоставих. И Хол и Гиб си имат работа, с която да се занимават. Ако има някакъв друг път назад, с радост бихме го предпочели, защото не ни се връща по този.

— Аз ще ви върна обратно — каза Джоунс. — Така и така трябва да отида до моя свят, за да ми оправят ръката. Вярно е, че инжекцията, която Марк ми направи, а също и превръзката на Мери са добри, но…

— Сигурен съм, че ако ми дадете време да преровя древните томове — каза Оливър — все ще намеря някаква магия, която…

— Вече целият съм станал на магия — изпъшка Джоунс. — Ще се върна в моя свят, където има антибиотици. Мога да ви взема с мен, след което да преместя машината ми до мястото, което е еквивалентно на това във вашия свят и безпроблемно да ви преместя. Единственото условие е да не се показвате. Не мога да поема риска някой да ви види.

— С удоволствие — каза Гиб. — Ние ще бъдем по-тихи и от мишка.

— Но ти ще се върнеш, нали? — попита Пазителят Джоунс.

— За Бога, да! — каза Джоунс. — Не бих пропуснал това за нищо на света. И то не заради вашата прекрасна галактика, би трябвало да ме разберете, нито пък заради уникалната култура, която искате да създадете, а заради забавното в цялата работа. Още от сега го усещам.