Клифърд Саймък - Омагьосано странство

— Това, което ще ви кажа, няма да ви хареса — каза Пазителят, — защото искреният ми отговор е, че мога да чета вашите мисли. Дори много надълбоко, разбира се, стига да поискам и тъй като това е твърде нелюбезно, се задоволявам само с повърхността — информация, която засяга какви сте вие, откъде идвате. Това, че мога да проследя и най-скритите ви мисли, не трябва да ви притеснява, защото аз не съм от тази планета и моите ценности доста се различават от вашите, а пък дори и понякога да си съвпадат, никога не бих си позволил да ви осъдя за нещо, защото от векове знам за голямото разнообразие на умове.

— Преди другите да са се впуснали във въпроси — забързано каза Мери, опитвайки се да изпревари въпросите на другите — бих искала да ви попитам какво се случи с моите родители.

— Върнаха се у дома си — отговори Пазителят.

— Искате да кажете, че те са се върнали без мен, че не са си помислили да се върнат и да ме вземат с тях?

— Ще ме намразите за това, което ще ви кажа — каза Пазителят — и то с право. Истината е, че аз ги убедих и даже подплатих с доказателства твърдението си, че сте мъртва.

— Какво ужасно нещо сте направил! — каза обидено Мери. — Какво отвратително нещо! Надявам се поне, да сте имал причина…

— Скъпа моя, имах си причина. При това страдах, че ще се наложи някой ден да я използвам.

— Значи освен всичко, сте и ясновидец — каза Джоунс.

— Е, не съвсем — каза Пазителят, малко притеснено. — Вярно е, че мога да погледна в бъдещето, в известен смисъл. Поради работата, която върша е наложително, пък и…

— Забравете за гледането — каза сурово Мери — и ни кажете защо беше толкова важно.

— Ако престанете да ми викате и ми дадете възможност да говоря.

— Но аз не виках — каза Мери.

— Сега ви даваме възможност да обясните и аз искрено се надявам, господине, причината ви да е основателна — каза Корнуол.

— Може би щеше да е най-добре, ако още от самото начало бях започнал от самото начало — каза Пазителят. — Моята раса е много древна и тя обитава планета, разположена в сърцевината на галактиката. Много преди човешките същества да произлязат от морето, ние бяхме създали мощна цивилизация. Знам, че вие, сър Марк, сте объркан и малко разгневен…

— Той ще се оправи — каза Джоунс. — По-късно ще му се отдаде възможност да задава своите въпроси. Той започва да придобива свобода на мозъка едва когато види, че става дума за нещо повече от магия. Така че, моля ви, продължете.

— В такъв случай добре, ще продължа — каза Пазителят. — Можехме да сме достигнали до една много напреднала култура, която щеше да ни отдели от галактиката, възможно е даже и от вселената, защото ние бяхме измежду първите интелигентни същества и бяхме един лакът напред от всички други. Можехме да сме се развили по начин, който дори ние не можем да си представим. Но за щастие някога измежду нас имаше няколко мъдри мъже, които прозряха самотата, която би възтържествувала при такова развитие на нещата. Те знаеха, че ако нещата вървяха натам, накъдето отиваха, ние щяхме да останем сами, откъснати от другите. Сблъскали се с фактите, ние взехме едно решение и то беше, че няма да живеем сами и само за себе си, а за други интелекти, които биха могли да се появят в галактиката.

— Господине — каза Джоунс остро, — познавам ги тези като вас. В моя свят е пълно с тях. Правячи на добро, които решават, че тяхната работа е да се месят в живота на другите хора, които биха били много по-щастливи без тази намеса.

— Вие не ме разбирате — каза Пазителят. — Ние сме само наблюдатели. Ние не се опитваме да се намесваме. Това става само в извънредни случаи.

— И вие си мислите, че това е извънреден случай?

— Предчувствам, че може да стане. Не че очаквам някаква огромна катастрофа да се случи, а просто, когато някой се притеснява, че нещо може да се случи, то може и да не се случи. Тук, на това малко парче земя съществува шансът да се създаде нещо велико. Ако това величие не се появи, това ще означава, че една много уникална цивилизация ще бъде загубена — за галактиката и за вселената. И ако това ще ви накара да се чувствате малко по-добре, Мистър Джоунс, ще ви кажа, че нямам предвид вас — тези, които сега сте тук, а имам предвид жителите на галактиката.

— Ще трябва да ви накарам да повярвате, че ние не сме мисионери. Ние не сме създатели на благоденствие. Ние сме просто наблюдатели. Просто наблюдаваме и се надяваме. Ние се разкриваме пред някого и поемаме нещата в наши ръце само и единствено, когато просто няма друг избор.