Клифърд Саймък - Паралелни светове

— Невероятно — възкликна Уикърс.

— Да — съгласи се Крофърд. — Естествено, строителните материали за къщите трябва все някъде да се произвеждат.

— Мистър Крофърд, позволете ми да ви задам един въпрос. Защо се интересувате от всичко това?

— Вижте — поколеба се той. — Още не съм решил дали си струва да обсъждаме този въпрос.

— Разбирам, но все пак бих искал да получа някакъв отговор от вас.

— Трябва да се върна малко назад, за да разберете правилно моите намерения. Нашите цели, ако искате — нашата организация, могат да ви се сторят особени, ако не ви е известна тяхната предистория…

— Страхувате ли се от някого? — прекъсна го Уикърс. — Не искате да си признаете, но се намирате във властта на някакъв животински страх.

— Колкото и да е странно — охотно го признавам. Но става дума не лично за мен, а за промишлеността, за световната промишленост.

— Мислите, че хората, които правят и продават къщите, произвеждат и вечномобилите, и запалките, и електрическите крушки?

Крофърд кимна.

— И въглеводородите… Трябва човек само да се замисли и се вцепенява от ужас. Някой унищожава нашата промишленост и отнема работата на милиони хора, после прави завой на сто и осемдесет градуса и храни тези милиони, храни ги без анкети, картотеки и другите бюрократични дяволии, които винаги са били отличителна черта на благотворителните организации.

— Политически заговор?

— Нещо повече. Ние сме сигурни, че се води съзнателно и добре организирано настъпление срещу нашата икономика в световен мащаб, налице е преднамерен опит да се подкопае социалната и икономическата основа на нашия начин на живот, и следователно — на нашата политическа система. Нашият начин на живот се определя от капитала — бил той частен или държавен — и от заетостта на хората в процеса на производство. Махнете тези два фактора и ще подкопаете основите на нашето общество.

— Казахте: „Ние сме сигурни.“ Кого имате предвид?

— Североамериканската изследователска компания.

— Североамериканската изследователска компания?

— Чувствам, че ви заинтригувах — забеляза Крофърд.

— Просто искам да знам с кого имам работа, какво очаквате от мен и за какво става въпрос…

Крофърд не бързаше да отговаря.

— Точно това исках да ви кажа с предупреждението за конфиденциалния характер на нашата беседа.

— Не разчитайте, че ще ви дам някакви клетви — побърза да вмъкне Уикърс.

— Нека се върнем малко назад — предложи Крофърд, — и да се заемем с история. Тогава ще стане ясно кои сме и с какво се занимаваме. Да вземем за пример бръснарското ножче. Неизтъпяващото се бръснарско ножче. Новината за него се разпространи с невероятна бързина и буквално всеки мъж си купи такова. Известно ви е, че човек се бръсне с нормално ножче пет-шест пъти. След това го изхвърля и си купува друго. Това значи, че той постоянно купува нови ножчета. Следователно производството на бръснарски ножчета е много изгоден бизнес. В този отрасъл бяха заети хиляди хора, продажбата на ножчета носеше печалба на хиляди търговци, да не говорим, че производството на ножчета стимулираше производството на определени видове стомана. С други думи, този отрасъл беше един от икономическите фактори и наред с хиляди други подобни фактори формираше световната промишленост във вида, в който ние я разбираме. И какво се случи, според вас?

— Аз, разбира се, не съм икономист, но мога да предположа: сега никой не купува бръснарски ножчета и производството им почти е спряло?

— Е, всичко това става по-бавно, отколкото си мислите — забеляза Крофърд. — Големият промишлен отрасъл е сложен механизъм, той не се срутва мигновено, дори и когато нищо не може да се направи и пласментът клони към нула. Но вие сте прав — именно сега предприятията производители на ножчета за бръснене започват да фалират. След ножчето се появи запалката. Изглежда дребно нещо, но в световен мащаб престава да бъде незначителен факт. Повтаря се същото, което стана с производството на ножчетата. После дойде редът на електрическите крушки. И пак се наблюдава същия процес. Три промишлени отрасъла са осъдени на смърт, мистър Уикърс. Тези три отрасъла са унищожени. Казахте, че се страхувам и аз го признавам. След появата на електрическите крушки ние се изплашихме. Защото ако някой може да унищожи три отрасъла на промишлеността, той е в състояние да унищожи половин дузина, цяла дузина или стотина отрасъла. А защо не и цялата промишленост? Ние се обединихме и зад думата „ние“ се крие промишлеността не само на Съединените американски щати, но на целия Американски континент, и на ред страни от Европа и Азия. Разбира се, намериха се скептици, някои се отказаха да се присъединят към нас, но нашата дейност намира поддръжка сред деловите среди в целия свят. Както казах вече, искам всичко това да остане между нас.