Клифърд Саймък - Паралелни светове

Уикърс седна в средата на автобуса, до прозореца и започна да разсъждава, опитвайки се да сложи в ред мислите си.

Ножчетата за бръснене, запалките, електрическите крушки, синтетичните въглеводороди, а сега и вечномобилът — очевидно между тях съществува някаква връзка. Ако я намери, ако открие общия знаменател, ще може да разбере, защо се появиха именно тези пет предмета, а не други пет, например — щори, кокили, пумпал, самолет и паста за зъби.

Ножчетата са нужни всекидневно, както и електрическите крушки, запалките напомнят за себе си при всяко палене на цигара, синтетичните въглеводороди позволиха на света да преодолее кризата и спасиха милиони хора от глад.

— Нещо се готви — бе казал Фландърс, облечен с износен, но както обикновено, старателно почистен костюм. По навик той почукваше със смешния си бастун по паважа и се оглеждаше наоколо.

Вечномобилът ще работи без смяна на маслата, след като човек умре ще премине у сина му, а след това — у неговия син, тоест ако прадядото си купи такава кола — първородният син на големия му син ще я наследи. Колата ще се предава от поколение на поколение.

Но от появата на вечномобила следваха много други неща. Нямаше да мине и година и щяха да затворят всички автомобилни заводи, повечето гаражи и ремонтни работилници. Това щеше да нанесе сериозен удар на стоманодобивната, стъкларската, текстилната, а може би на още дузина помощни отрасли на промишлеността.

Можеше да не се придава значение на вечното бръснарско ножче, на електрическата крушка, на запалката, но сега дойде време да се замисли човек. Стотици хиляди хора ще останат без препитание и връщайки се вкъщи, всеки един от тях ще каже на близките си: „Това е краят. Останах без работа.“ И животът на семейството ще продължава в мълчаливо отчаяние, обгърнат от потискащата атмосфера на страха. Главата на семейството ще започне да купува всички вестници, за да изчита от край до край обявите за работа, а сутрин да излиза от къщи и да крачи по дългите улици, ще търка праговете на големите корпорации, докато хората зад гишетата или зад бюрата ще поклащат отрицателно глава. В края на краищата ще дойде момент, когато той със свито сърце ще пристъпи прага на една от малките кантори с надпис „Синтетични въглеводороди“ и със смутен вид, какъвто може да има само квалифициран, но неспособен да си намери работа човек, ще процеди: „Не ми върви, а парите свършват. Бих искал да опитам…“ И човекът зад бюрото ще му кимне: „Да, разбира се, разбира се. Колко деца имате?“ След това ще попълни един формуляр и ще му го подаде:

— Идете ей там, на онова гише. Това сигурно ще ви стигне за една седмица, а след това елате пак.

Мъжът ще вземе формуляра и ще започне да мънка думи на благодарност, но човекът от „Синтетични въглеводороди“ ще го прекъсне:

— Моля ви, нашата организация е създадена, за да помага на такива като вас.

И мъжът ще отиде до посоченото гише, а чиновникът отвътре ще прочете бележката и ще му даде купчина консервни кутии. Съдържанието на едни от тях ще е с вкус на картофи, на други — с вкус на хляб, а на трети — на царевица или на грах.

Това ставаше всеки ден.

Дейността на компанията по производство и разпространение на синтетични въглеводороди нямаше нищо общо с благотворителността — това можеше да потвърди всеки, на когото се бе наложило да отиде при нея. За разлика от благотворителните организации, служителите на компанията никога не ви унижават, когато се обръщате към тях за помощ. Те се отнасят към вас като към уважавани клиенти и ви молят да дойдете пак, а ако не се появите, идват в дома ви, за да разберат какво се е случило, дали сте намерили работа, или се срамувате да ги посетите отново. Те не жалят време, за да се преборят с вашите притеснения и след като си отидат, човек се чувства сигурен, че приемайки помощта, прави голяма услуга на фирмата. Благодарение на синтетичните храни бяха спасени милиони хора, а сега, когато надвисва заплахата да бъдат спрени автомобилните заводи и да се съкратят производствата на помощните предприятия, влиянието на компанията щеше да нарасне неимоверно. Освен това, много неща говорят, че вечномобилите не са последното, което тази тайнствена фирма ще предложи на пазара.

Няма съмнение, че зад вечните ножчета за бръснене, запалки, електрически крушки и коли, стоят едни и същи хора. Макар че най-вероятно пред закона са регистрирани различни фирми. Всичко това заслужаваше внимание, но Уикърс нямаше никакво намерение да се занимава с разследване.