Клифърд Саймък - Паралелни светове

Прочете началото:

БОСТЪН, МАСАЧУЗЕТС (Асошиейтед прес).

Възможно е нашият Свят да се предшества от изпреварващ го с една секунда във времето Свят, докато в същото време друг Свят да изостава с една секунда от нашия…

Нещо като безкрайна верига от светове, следващи един след друг. Такава беше теорията на доктор Винсент Олдридж.

Уикърс остави вестника, загледан замислено в цъфналата градина. Това мъничко парче земя излъчваше такова спокойствие, като че ли се намираше в друго измерение. Златното утринно слънце, шумолящите от вятъра листа, цветята, пеенето на птичките, слънчевият часовник, дървената ограда, която отдавна трябваше да се боядиса, старата, безмълвно умираща ела, която с всички сили се стараеше да не загуби връзката със своите събратя — тревата и цветята…

Тук нямаха власт никакви хорски вълнения: всичко течеше мирно, лятото идваше след зимата, луната сменяше слънцето и беше ясно, че животът е безценен дар, а не нещо, което може да бъде оспорвано…

Уикърс погледна часовника — време беше да тръгва.

Еб, собственикът на гаража, подръпна мръсния си комбинезон и примижа от дима на цигарата, стисната в ъгълчето на изцапаната му с грес уста.

— Вижте какво — подхвана той. — Не съм започвал да поправям вашата кола.

— Канех се да пътувам до града — каза Уикърс, — но щом не е готова…

— Помислих си, че вече е твърде стара за вас и въобще не я пипнах. Защо да си харчите напразно парите?

— Макар и стара, тя работеше добре — обиди се Уикърс. — И въпреки че е доста очукана, струва ми се, че може да ми послужи още.

— Вижте — тя все още ви служи, но смятам, че е по-добре да си купите друга кола и то от най-новите — вечномобилите.

— Вечномобил? Доста странно име.

— Съвсем не — възрази Еб. — Наистина ще я карате вечно. Затова се нарича така. Вчера дойде агент от компанията, производител на модела и ми разказа всичко за нея. Предложи ми да стана агент по продажбите на тези коли. Естествено аз се съгласих. Между другото спомена, че много скоро няма да се произвеждат други автомобили.

— Почакайте — каза Уикърс. — Макар и да се наричат „вечномобили“, те не могат да бъдат вечни. Нито една кола не е вечна. Може да работи двайсет години, поколение, но повече — не.

— Джей, — прекъсна го Еб, — този тип ми каза така: ако си купиш такава кола ще я караш цял живот. Можеш да я завещаеш на сина си, той — на своя и така нататък. Даваме всички гаранции. Ако нещо се повреди, ще бъде ремонтирана или ти дават друга. Всичко в нея е вечно, освен лайсните. Лайсните трябва да се сменят периодично. И боята не е вечна. Гаранцията й е десет години. Ако не издържи толкова — пребоядисването е безплатно.

— Може и така да е — промълви Уикърс, — но аз някак си не мога да повярвам. Не се съмнявам, че може да се направи кола, много по-издръжлива от сегашните. Но кой би се заел да произвежда вечна кола? Та той ще се разори! Пък и такава кола ще бъде прекалено скъпа.

— Точно тук грешите — каза Еб, — петнайсет стотачки и нито цент повече. Никакви резервни части, никакви неприятни изненади. Петнайсет стотачки — и тя е ваша.

— Може би е ужасно грозна.

— Не съм виждал по-красива. Оня тип вчера пристигна с такава кола и аз я огледах отвсякъде. Може да изберете какъвто искате цвят, цялата блести — само хром и неръждаема стомана. В цената са включени и всякакви там удобства, а да я караш е просто мечта. Исках да отворя капака и да разгледам двигателя, но той ми каза, че двигателят никога не дава дефекти и не се разваля, така че даже няма смисъл да се гледа. „А къде се налива маслото?“ — попитах го аз. И знаете ли какво ми отговори? „Не е необходимо масло, налива се само бензин“. Представяте ли си? След няколко дни ще получа първата дузина вечномобили — продължи Еб. — Да ви запазя ли един?

Уикърс поклати отрицателно глава.

— В момента съм на червено.

— Всъщност има и още нещо — тази компания купува много изгодно стари коли. За вашата бихте могъл да получите около хиляда долара.

— Тя не струва толкова, Еб.

— Знам, но този тип ми даде следните инструкции: „Плащайте повече, отколкото струват колите. За цената не се безпокойте — няма да има проблеми.“ Знам, че обикновено така не се прави бизнес, но в края на краищата това си е тяхна работа.

— Трябва да си помисля.

— Ще платите само петдесет долара, а останалото ще внасяте на части. Човекът от компанията ми нареди да правя така. Този тип каза, че засега ги интересуват не толкова печалбите, колкото обема на продажбите.