Клифърд Саймък - Паралелни светове

Зави зад ъгъла и видя, че в прашно дворче на отсрещната страна на улицата се е насъбрал доста народ. Слушаха някакъв човек, покачен на пейка.

Без да бърза, Уикърс пресече улицата и се спря да разгледа тълпата.

— Какво ще стане — питаше човекът, — когато паднат бомбите? Те ви призовават да не се страхувате, те ви призовават да се отървете от страха, да останете по работните си места. А какво ще правят те самите, когато се посипят бомбите? Нима ще ви помогнат?

Пое си въздух, а тълпата застина в напрегнато мълчание.

— Те няма да ви се притекат на помощ — продължаваше отчетливо ораторът. — Те няма да ви се притекат на помощ, защото няма да имате нужда. Ще умрете, приятели мои. Ще умрат десетки хиляди. Ще умрат в пламъка на слънцето, което ще изгрее над града. Ще умрете и ще се превърнете в прах. Ще умрете…

В далечината се чу воят на сирени и тълпата гневно се раздвижи.

— Ще умрете — не спираше ораторът, — но защо да умирате, ако някъде ви чака друг Свят. Ключът към този Свят е бедността. Бедността е билет към новия Свят. Единственото, което трябва да направите, е да напуснете работа и да се откажете от всичко, абсолютно от всичко. Там може да се отиде само с празни ръце.

Воят на сирените се приближи и тълпата се развълнува още повече. Страшното й бучене бе като шум на гора под напора на вятър — предвестник на бурята.

Ораторът вдигна ръката си. Хората се смълчаха.

— Приятели мои, — поде той — чувате ли ме? Чака ви друг Свят. Бедните ще тръгнат първи. Бедните и отчаяните, онези, за които няма място в този Свят. Но вие можете да отидете там само с празни ръце, без никакво имущество. В този друг Свят няма бомби, там всичко може да се започне отначало. Цял нов Свят и във всичко прилича на този — с дърветата, с тревата, с плодородните земи, с дивеча из горите и рибата в реките. Истинска страна на мечтите. И на мира.

Сирените виеха съвсем наблизо.

Уикърс слезе от тротоара и бързо тръгна през улицата.

Полицейската кола рязко изскочи иззад ъгъла, занесе се, гумите й изсвистяха по асфалта, сирената виеше като в агония.

И тук, при самия тротоар, Уикърс се спъна и се просна в цял ръст на асфалта. Инстинктивно застана на четири крака и видя, че полицейската кола се носи право към него. Осъзна, че ще се окаже под колелата й преди да успее да скочи.

Изведнъж нечия ръка го подхвана за лакътя, той полетя над асфалта и рухна върху тротоара.

Иззад ъгъла, свистейки с гумите, изскочи втора полицейска кола.

Тълпата се разбяга в различни посоки.

Същата ръка го дръпна за ръкава, помогна му да се вдигне и Уикърс за пръв път видя спасителя си — човек с прокъсан пуловер и с белег от нож на бузата.

— По-бързо, по-бързо — подкани го човекът и белегът се дръпна в такт с думите. Имаше блестящи зъби и тъмни бакенбарди.

Тласна го в тесния проход между къщите и Уикърс побягна приведен между двете тухлени стени. Зад него шумно дишаше неговият спасител.

— Надясно — изкомандва човекът. — Към вратата.

Уикърс сграбчи дръжката и вратата се отвори към тъмен коридор.

Човекът изтича след него, затвори вратата и те застинаха в гнетящата тъмнина на входа, дишайки шумно на пресекулки.

— Не можахме да завършим — констатира човекът. — Полицаите започнаха да съобразяват по-бързо. Не успяваш да започнеш и те…

Без да завърши фразата, той хвана Уикърс за рамото.

— Вървете след мен. Внимателно. Стъпала.

Уикърс го последва като опипваше с крак стъпалата. С всяка крачка застоялият въздух на мазето му се струваше все по-нетърпим.

В подножието на стълбата човекът отмести плътна завеса и те се оказаха в слабо осветена стая.

В единия ъгъл стърчеше старо счупено пиано, в другия бяха натрупани сандъци, а в центъра, около маса, седяха четирима мъже и две жени.

Единият мъж се обади:

— Чухме сирените.

Човекът с белега кимна.

— Чарли тъкмо беше започнал. Тълпата го слушаше със затаен дъх.

— Кой е с теб, Джордж? — попита друг.

— Този бягаше — обясни Джордж. — Полицейската кола едва не го сгази.

Те погледнаха Уикърс с интерес.

— Как се казвате, приятелю? — поинтересува се Джордж.

Уикърс каза името си.

— Наш човек ли е? — попита някой.

— Наш — потвърди Джордж. — Той бягаше.

— Предпазливост…

— Той е наш човек — упорито повтори Джордж, но Уикърс забеляза, че зад увереността на неговия спасител се крие известна неловкост — едва сега бе съобразил каква глупост е направил като го доведе тук.

— Искате ли да пийнете — предложи един от мъжете. И бутна бутилката към Уикърс.