Клифърд Саймък - Паралелни светове

Уикърс седна на един стол и взе бутилката.

— Казвам се Сали — представи се по-красивата от жените.

— Радвам се да се запознаем — отзова се Уикърс.

Плъзна поглед по масата. Останалите не бяха предразположени към запознанства. Надигна бутилката и отпи. Беше някакъв евтин спирт. Дъхът му секна. Сали го попита:

— Вие активист ли сте?

— Моля?

— Активист ли сте, или пурист?

— Той е активист — уточни Джордж.

Уикърс знаеше, че Джордж се бе изпотил при осъзнаване на сторената грешка.

— Не прилича много на активист — усъмни се един от мъжете.

— Аз съм активист — потвърди Уикърс, схващайки, че те очакват от него именно такъв отговор.

— Нещо като мен — обади се Сали. — Активист по принцип, но пурист по душа. Така ли е? — попита тя Уикърс.

— Да — съгласи се Уикърс. — Точно така.

Отпи още една глътка.

— Кой е вашият период? — попита Сали.

— Моят период? — учуди се Уикърс. — Ах да, моят период!

Мигом си спомни бялото напрегнато лице на мисис Лесли, която го питаше кой исторически период счита за най-интересен.

— Карл II — каза той.

— Не отговорихте много бързо — подозрително проговори един от мъжете.

— Дълго не можех да взема решение — обясни Уикърс. — Едва-едва намерих подходящ период.

— Но избрахте епохата на Карл II! — забеляза Сали.

— Да.

— А аз — похвали се Сали — на ацтеките.

— Но ацтеките…

— Зная — съгласи се тя. — Това не е ли подходящ избор? За ацтеките се знае малко. Затова пък мога да си измислям сама. Така даже е по-интересно.

Джордж ги прекъсна:

— Всичко това са глупости. Можете да си пишете дневници и да си въобразявате, че сте който си искате, когато нямате друга работа. Само че сега имаме работа.

— Вярно, Джордж, — подкрепи го втората жена.

— Вие, активистите, тук не сте прави — възрази Сали. — Най-важното за Мечтателите е да напуснат своята епоха и обкръжение и да се потопят в друга.

— Чуйте — прекъсна я Джордж. — Аз…

— Съгласна съм — откликна Сали, — че трябва да работим за другия Свят. През цялото време чакахме именно това. Но не трябва да се отказваме…

— Достатъчно — намеси се мъж, седнал в другия край на масата. — Стига приказки. Разговорите тук са неуместни.

Сали се обърна към Уикърс.

— Днес вечерта имаме сбирка. Искате ли да дойдете с нас?

Той се колебаеше. В оскъдната светлина на лампата се виждаше, че всички внимателно го гледат.

— Разбира се — прие той. — С удоволствие.

Взе бутилката, отпи още една глътка и я предаде на Джордж.

— Няма да излизаме оттук, докато полицаите не се успокоят — разпореди се Джордж.

И той отпи и предаде бутилката на съседа си.

Когато Сали и Уикърс влязоха, събранието едва започваше.

— Ще дойде ли Джордж? — полюбопитства Уикърс.

Сали се усмихна.

— Джордж? Тук?

Уикърс кимна.

— Това не е в неговия стил. Джордж е боец — обясни Сали. — Горещ човек. Роден организатор.

— А вие? Такива като вас?

— Ние сме пропагандатори — уточни тя. — Ходим по сбирки, разговаряме с хората, стараем се да ги заинтересуваме. Нашата работа е мисионерска — ние ги насочваме. И чак след като ги подготвим, с тях започват да се занимават хора като Джордж.

Седналата зад масата снажна дама, си послужи с ножа за хартия като с председателско чукче.

— Извинете — изви провлечен глас тя. — Извинете. Моля ви да запазите ред.

Уикърс отмести стол за Сали, а след това седна и той. Хората в стаята притихнаха.

Помещението, както забеляза Уикърс, се състоеше от две стаи — гостна и столова; стъклените портални врати бяха дръпнати, за да се получи зала.

„Средна буржоазия — прецени той. — Достатъчно обезпечена, за да не изглежда вулгарна, но лишена от елегантността и изискаността на истински богатите хора. По стените са закачени оригинали, има и френска камина, старинни, макар и от неопределена епоха, мебели.“

Огледа бегло лицата — опитваше се да определи що за хора са това. До него седеше явно делови човек. Малко по-нататък — мъж, чиито коси отдавна се нуждаеха от подстригване: приличаше на художник или писател, най-вероятно — непризнат. А ето онази загоряла жена със стоманеносива буйна коса не е нищо друго, освен любителка на конен спорт. Това обаче нямаше никакво значение. Тук се бяха събрали заможни хора — те живееха в почтени къщи с портиери, ала тази сбирка ставаше в стара сграда, където никога не беше имало портиер. По същия начин се събираха хора и в селцата, и в малките градове. Може би в къщата на местния банков директор или на фризьора. И на всяко такова събрание някой заемаше председателското място и поддържаше реда. И на всяко такова събрание идваха хора като Сали и чакаха да вземат думата и се надяваха да привлекат още хора в своята вяра.