Виктор Островски - Мосад (По пътя на измамата)

Все пак Иран не искаше да плати, докато оръжието не пристигнеше на негова територия, а Израел нямаше намерение да изпрати 508-те ракети „TOW“, преди да е получил парите. Така помощният заем от Хашоги се оказа от решаващо значение за осъществяването на сделката. Скоро след продажбата бе освободен още един американски заложник, преподобният Бенджамин Уиър. Това убеди американците, че независимо от качествата си на ненадминат лъжец Горбанифар е полезен заради контактите си с Иран. По същото време Израел продаваше оръжия на стойност 500 милиона долара на Аятолах Хомейни и несъмнено Горбанифар и съдружникът му Нир използваха това, за да уреждат освобождаването на американските заложници.

На 29 юли 1986 година Нир се срещна с Буш в хотел „Цар Давид“ в Йерусалим. Подробностите от срещата са записани в строго секретния меморандум от три страници, направен от Крейг Фулър, „кадровика“ на Буш. Цитира се как Нир обяснява на Буш участието на Израел:

— Преговаряме с най-крайните елементи (в Иран), защото сме разбрали, че само те са в състояние да издействат освобождаването на заложниците ви, а умерените не могат.

А Рейгън често повтаряше, че се занимават само с „умерените“ в Иран по въпроса за оръжейните доставки. Нир каза на Буш, че израелците са задвижили нещата.

— Започнахме тази операция, осигурихме базата и транспорта.

Нир бе призован после като главен свидетел в процеса срещу Норт през 1989 година около скандала „Иран-контри“, защото бе споменал за антитерористичните операции, провеждани от него и Норт през 1985 — 1986 като част от американо-израелското споразумение. Свидетелските му показания биха причинили много главоболия не само на администрацията на Рейгън, но и като цяло, предвид ролята на Израел в аферата.

Обаче на 30 ноември 1988 година излезе съобщението, че Нир е загинал заедно с пилота при катастрофа с малък самолет „Чесна Т210“ над някакво ранчо на 150 км западно от град Мексико. Останалите трима пътници се отърваха с леки наранявания, в това число и канадката Адриана Стентън, 25-годишна, от Торонто. Тя твърдеше, че не е свързана с Нир. Обаче мексиканците я описваха като негова „секретарка“ и „придружителка“, а тя наистина работеше във фирма, свързана с Нир. Канадката не пожела да говори повече по въпроса.

Нир бе заминал за Мексико, ча да проучи пазара на авокадо. На 29 ноември той посетил завода за обработка на авокадо в западния мексикански щат Мичоакан. Нир беше един от големите акционери в завода. На следващия ден нае малък самолет, за да го откара обратно в Мексико Сити заедно със съдружника му Пат Уебър и според местните власти загинал в катастрофата. Обаче „тялото“ му било идентифицирано от загадъчния аржентинец Педро Круче, който работел за Нир и пребивавал незаконно в Мексико. Обяснил на полицията, че е загубил документите си на една корида, но и без тях му разрешили достъп до останките на Нир.

В допълнение оригиналният рапорт на служебния адвокат потвърждаваше, че Нир и Стентън са пътували под чужди имена, независимо че посещението им е било законно. По-късно инспекторът на летището опроверга това, макар че грешката остана необяснена. Повече от хиляда души присъстваха на погребението на Нир в Израел и министърът на отбраната Ицках Рабин говори за „неизпълнената му мисия, чиито цели ще останат скрити, а тайните са завинаги заключени в сърцето му“.

След злополуката с Нир на страниците на „Торонто Стар“ излезе изявлението на неназован служител от разузнаването, който твърдеше, че Нир по всяка вероятност е жив.

— Нир е посетил някой пластичен хирург в Женева, където клиниките са много добри, много частни и много дискретни.

Каквото и да е станало с Нир, сигурен е само ефектът, който свидетелските му показания биха произвели върху администрацията на Рейгън и израелското правителство в последвалия процес около аферата „Иран-контри“.

Но разследванията на сенатската комисия извадиха на бял свят през юли 1987 година меморандум от Норт до бившия съветник по националната сигурност вицеадмирал Джон Пойндекстър, изпратен на 15 септември 1986 година и цензуриран от службата за сигурност. В него се препоръчваше Пойндекстър да обсъди оръжейната сделка първо с Кейси, а после да уведоми президента Рейгън.

Пойндекстър бе единственият от седмината изправени пред съда в този скандал, който отиде зад решетките. На 11 юни 1990 година той получи шест месеца зад решетките, а съдията Харолд Грийн му изнесе строга лекция за онези, които „взимат решения на своя глава в разрез с официалната държавна политика“ и логично попадат в дранголника.