Виктор Островски - Мосад (По пътя на измамата)

— Тия смотани американци! Може би искат да им измъкваме заложниците вместо тях. Да не би да са мръднали нещо?

Във всеки случай отговорът бе не. ЦРУ не биваше да се среща с катса. Нещо повече, обясниха на американците, че информацията, която са получили, е стара и се отнася за съвсем друг случай, така че няма нищо общо с Бъкли. Това не бе вярно, но за да замажат нещата още повече, помолиха американците да изоставят интересуващите ги данни и да насочат усилията си за спасяването на останалите заложници. Дори обещаха да удвоят усилията си да им помогнат в замяна на това.

Много хора в службата смятаха, че „Мосад“ ще съжалява за тази работа някой ден. Но доволните бяха още повече. Всеобщото отношение беше:

— Ама им дадохме да се разберат. Няма да станем изтривалка на янките. Ние сме „Мосад“. Най-добрите.

Именно загрижеността за Бъкли и останалите заложници накара Кейси да заобиколи указите на Конгреса и да се замеси в плана за доставка на забранени оръжия на Иран в замяна на безопасността на американските заложници, което в крайна сметка доведе до скандала „Иран-контри“. Ако „Мосад“ беше по-склонен да сътрудничи в самото начало, това би спасило живота на Бъкли и останалите и не би причинило онзи ужасен политически скандал в САЩ. Перес веднага разбра, че сътрудничеството е в интерес на Израел, но „Мосад“ и в частност Адмони имаха други интереси и ги преследваха безмилостно.

Последната трагедия, свързана с израелското нахлуване в Ливан, бе, че цялата мрежа от агенти се разпадна след закриването на центъра ни „Подводница“. Много от тях бяха убити. Някои се измъкнаха благополучно.

Израел не започна тази война и не я завърши. Това е, като да се включиш в играта на 21 в някое казино. Не си първият и не си последният, но все пак участваш. За съжаление Израел не улучи нито един джакпот.

През този период съветникът на Перес по въпросите на тероризма беше Амирам Нир. Когато Перес заподозря, че „Мосад“ не играе честно с американците, той реши да използва Нир като своя лична свръзка между двете държави. Ето как Нир се свърза с американския полковник Оливър Норт, главно действащо лице в последвалия скандал „Иран-контри“. В схемата на действие положението на Нир бе да носи небезизвестната библия с автограф от Роналд Рейгън, когато Норт и бившият секретар на Щатите по националната сигурност пристигнаха с фалшиви ирландски паспорти в Иран да продават оръжие. Парите от продажбата бяха използвани за закупуване на оръжие за никарагуанските контри, подкрепяни от САЩ.

Нир определено се познаваше с влиятелни личности и беше вътрешен човек. Той изигра важна роля в залавянето на похитителите на пътническия кораб „Акиле Лауро“ през 1985 година, също така уведоми тогавашния вицепрезидент на Щатите (бивш директор на ЦРУ) Джордж Буш за преговорите около оръжейните доставки за Иран.

Известно бе, че Нир е направил изявление относно съвместните действия с Норт в някои антитерористични операции през 1985 — 1986 година като част от американо-израелското споразумение. През ноември 1985 Норт приписа на Нир идеята да се използват парите от продажбата на оръжия в Иран, за да се финансират други секретни операции.

Участието на Нир във всичко това става още по-загадъчно поради връзката му с потайния ирански бизнесмен Манухер Горбанифар. В крайна сметка директорът на ЦРУ Бил Кейси предупреди Норт, че по всяка вероятност Горбанифар е агент на израелското разузнаване. Все пак Горбанифар и Нир успяха да измолят помощта на Иран за освобождаването на преподобния Лорънс Дженко, американски заложник, когото ливанските екстремисти държаха до 29 юли 1986 година. Няколко дни след освобождението на Дженко Нир уведоми Джордж Буш, че трябва да освободи оръжейните доставки за Иран.

Горбанифар бе информатор на ЦРУ от 1974 година. Именно той пусна слуховете през 1981 година за либийските наемници, пристигнали в САЩ, за да убият президента Рейгън. Две години по-късно ЦРУ разбра, че слуховете са чиста проба измислица, и прекрати отношенията си с него, а през 1984 издаде официално съобщение, че Горбанифар „умее да фабрикува полуистини“.

Но дори и така, именно Горбанифар издейства помощния заем от пет милиона долара от саудитския милиардер Аднан Хашоги, чрез който Израел и Иран преодоляха недоверието си един към друг по отношение на сделките с оръжие. Самият Хашоги беше вербуван за агент на „Мосад“ години по-рано. Всъщност забележителният му частен изтребител, за който много се писа, бе произведен в Израел. Хашоги не получаваше заплата от „Мосад“, както повечето агенти, но използваше парите на „Мосад“ в голяма част от сделките си. Отпускаха му се заеми всеки път, когато поискаше, а „Мосад“ бе инвестирал значителни суми в компаниите на Хашоги. Всъщност парите принадлежаха на Овадия Гаон, еврейски мултимилионер, роден в Мароко, който живееше във Франция. Обръщаха се към него, ако им трябваше крупен заем.