Клифърд Саймък - Върколак

— Искам да знам кой глупак е позвънил на полицията изрева той. — Можехме да се справим и сами. Нямахме нужда от полицията.

— Според мен който и да ги е извикал, си е мислил, че има причина за това — отвърна Майкъл Даниълс. — Коридорът беше претъпкан с изпохапани хора.

— Можехме да се погрижим за тях — каза шефът на болницата. — Това ни е работата. Можехме да се погрижим за тях и после да действаме много по-дисциплинирано.

— Навярно всички са били объркани — каза Гордън Барнс. — Един вълк в…

Шефът махна на Барнс да замълчи и се обърна към сестрата.

— Госпожице Грегърсън, вие първа сте видели онова нещо.

Момичето все още бе пребледняло и уплашено, но кимна.

— Излязох от стаята и то беше в коридора. Вълк. Изпуснах таблата, която носех, изпищях и избягах. Уплаших се…

— Сигурна ли сте, че е било вълк?

— Сигурна съм.

— Откъде можете да сте сигурна? Да не е било куче?

— Доктор Уинстън — каза Даниълс, — опитвате се да объркате въпроса. Няма никакво значение дали е било вълк или куче.

Шефът на болницата гневно го погледна, после нетърпеливо махна с ръка и каза:

— Добре де, добре. Можете да си тръгвате. Вие бъдете така добър да останете, доктор Даниълс. Искам да поговоря с вас.

Двамата почакаха, докато другите излязат, после шефът въздъхна:

— А сега, Майк, хайде двамата да седнем и да се опитаме да поговорим логично. Блейк беше твой пациент, нали?

— Да, така е. Запознат сте със случая, докторе. Човекът, който беше открит в космоса. Замразен и капсулиран.

— Да, знам — рече Уинстън. — Каква връзка има с това той?

— Не съм сигурен — отвърна Даниълс. — Подозирам, че той е бил вълкът.

— Хайде, хайде — сбърчи лице Уинстън. — Нали не очакваш да повярвам в това? Искаш да кажеш, че Блейк най-вероятно е върколак?

— Четохте ли вечерните вестници?

— Не, не съм. Каква връзка имат вестниците с онова, което се случи тук?

— Навярно никаква, но съм склонен да мисля, че…

Даниълс замълча. Всичко беше прекалено фантастично. Просто не би могло да се случи. Макар че имаше едно нещо, което навярно би могло да обясни онова, което се беше случило на третия етаж преди около час.

— Какво си склонен да мислиш? Ако имаш някаква информация, моля те, съобщи ми я. Ти естествено разбираш какво означава това за нас. Гласност — прекалено много гласност, и то изцяло в отрицателна светлина. Сензация, а болницата не може да си позволи сензации. Страх ме е да мисля какво могат да направят с нея вестниците и димензиното. А ще има и полицейско разследване. Вече започнаха да душат наоколо, да разговарят с хора, с които нямат право да разговарят, и да задават въпроси, които не би трябвало да задават. И всевъзможни анкети. Разследване в Конгреса, навярно. Космическата администрация ще ни стисне за гушата и ще иска да разбере какво е станало с Блейк, с този техен любимец. А аз не мога да им кажа, че се е превърнал във вълк, нали?

— Не във вълк. А в извънземно същество. Същество, което много прилича на вълк. Нали си спомняте, полицаите твърдяха, че е било вълк с ръце, които излизат от раменете му.

— Никой не е казал такова нещо — изръмжа шефът на болницата. — Полицаите бяха изпаднали в паника. Стреляха направо във фоайето. Едва не улучиха една от санитарките. Куршумът се заби в ламперията точно над главата и. Бяха уплашени, казвам ти! Те не знаят какво са видели. Какво извънземно същество имаше предвид?

Даниълс си пое дълбоко дъх и се хвърли с главата напред.

— Днес следобед някой си Лукас свидетелствал пред сенатската комисия, назначена за анкетата по биоинженерството. Изровил е някакви стари документи за двама изкуствени мъже, създадени преди два века. Заявил, че е открил документите в архива на Космическата администрация.

— Защо там? Защо такива документи…

— Почакайте — прекъсна го Даниълс. — Не сте чули и половината. Това са били андроиди, създадени с принципа на отворената завършеност…

— Мили Боже! — облещи се Уинстън. — Старият принцип на върколака! Организъм, който може да се променя, да се превръща в каквото и да е. Значи онзи стар мит…

— Очевидно не е бил мит — мрачно отвърна Даниълс. — Били са синтезирани двама от андроидите и са били пратени на борда на изследователски кораби.

— И смяташ, че Блейк е един от тях?

— Така си помислих. Лукас е свидетелствал днес следобед, че и двамата са изчезнали. Документите мълчали. Не се споменавало да завръщането им.

— В това просто няма и капчица логика — възрази Уинстън. — Мили Боже, та това е било преди двеста години. Ако тогава наистина са създали андроиди, добри, годни андроиди, днес тук щеше да е пълно с тях. Не може просто да направят двама и после да изоставят целия проект.