Уилям Сароян - Посетителят в склада за рояли

Тъкмо целувах Стела, когато телефонът иззвъня.

— Ашланд на телефона.

— Какво желае посетителят, Аш?

— Не зная, сър.

— Всичко наред ли е?

— Да, сър.

— Добре, Аш. Тогава ще се заема с обяда си.

— Да, сър.

Мистър Спецафлай отново затвори телефона, затворих и аз.

Измъкнах стола иззад писалището и казах на Стела Мейхю да заповяда да седне, защото искам да поговоря с нея. Тя седна и аз й разказах целия си живот, миналото, настоящето и бъдещето, и после казах:

— Виждаш ли, аз не съм никакъв работодател. Не мога да предложа каквато и да било работа, но самият аз имам работа и смятам да остана на нея, особено щом има нещо хубаво и осезаемо, което да направя с парите, които изработвам. Бих искал да купя някъде на изплащане нова къща, но тази мисъл хич нямаше да ме занимава, ако нямаше някой, с когото да отида там, който да ми бъде жена. Това е единствената служба, която мога да ти предложа — ако ти харесва. Прочетох заявлението и всичко в него ми допада. И разбира се, можах да те видя. Искам да кажа, много се радвам, че си в Сан Франциско само от една седмица, радвам се, че и ти като мен си нямаш никого, а хора, които никого си нямат, когато се имат един друг… предполагам, че това вече има някакво значение. Нали съм прав?

— Да, сър — отвърна Стела Мейхю.

Тъкмо пак я целувах, когато дочух мистър Спецафлай да минава по пътеката, която бях разчистил сред роялите, но просто не можех да спра. Мистър Спецафлай бутна летящата врата и аз казах:

— Мистър Спецафлай, позволете да ви представя мис Стела Мейхю.

— Драго ми е, мис Мейхю — рече мистър Спецафлай.

— Мис Мейхю е бъдещата мисиз Ашланд Клюпър — казах аз.

— Хубаво, Аш — рече мистър Спецафлай. — Мисля, че това е чудесно. По-хубаво момиче не би могъл да намериш, ако щеш и целия свят да преобърнеш. — Той се усмихна към Стела. — И вие надали ще намерите по-добро момче.

— Благодаря, сър — каза Стела.

— Няма защо — рече мистър Спецафлай. Излезе от канцеларията, а ние със Стела се заслушахме в стъпките му, отминаващи по пътеката към кабинета му.

Тогава Стела ми разказа всичко, което знаеше за собствения си живот, минало, настояще и бъдеще. На няколко пъти се опитваше да не заплаче и дори успяваше, с едно единствено изключение. Както и аз.

Тази година и половина, откакто съм на работа в склада на Слиго & Бейли, е най-щастливото време през целия ми живот. Изобщо не мисля да напускам, въпреки че бях казал на момичето в личен състав да спре ежемесечното ми повишение от пет долара.

— Не още — бе казала тя. — Има още много време, докато увеличението спре. Как е мистър Спецафлай?

— Забележителен, както винаги.

— А как е вашата съпруга Стела?

— Все тъй забележителна, както винаги, благодаря.

— А синът ви?

— Синът ми е най-забележителният човек на света.

— Мога да ви предложа едно доста привлекателно място в отдела за телевизори — каза момичето от личен състав, но това беше просто шега, защото знаеше, че не искам да напускам склада.

Знаеше, че започна ли нещо, искам да го изпитам докрай.

© Уилям Сароян

© 1971 Нели Константинова, превод от английски

William Saroyan

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009

Издание:

Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971

Подбор и превод от английски език: Нели Константинова

Редактор: Кръстан Дянков

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12264]

Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00