Уилям Сароян - Посетителят в склада за рояли

— Надявам се, че му е харесала пътеката, която сте направили?

— Мислите ли, че все така ще я карам и ще върша все такива неща?

— Да, струва ми се.

— А не трябва ли да се опитвам да продавам рояли?

— Интересувал ли се е някой от роялите?

— Не, но той винаги държи външната врата заключена.

— Но това е склад, а не магазин.

— А за какво са тези рояли?

— Хората продават стари рояли, за да ги заменят с разни модерни неща, а ние прибираме старите рояли в склада. Това е всичко.

— Излизат ли някога оттам?

— Старите рояли не се търсят много.

— При нас има сто двайсет и три. Преброих ги.

— Харесва ли ви сред толкова много рояли?

— Да, харесва ми. Обичам да ги гледам всяка сутрин. Разбира се, през целия ден мога да си ги гледам, но ми се струва, че сутрин ми е особено приятно да ги виждам. Ето ги, казвам си. Всичките . Най-различни марки. За кого сте омъжена?

— Мъжът ми е счетоводител в Уелс & Фаргоу. В отдела за хладилници по цял ден е пълно със смях и шеги, защото мистър Ставрос е много забавен човек. Искате ли да ви уредя среща с него?

— Не, но ако имате сестра, бих желал да се срещна с нея.

— Нямам. В отдела за хладилници обаче има три доста привлекателни момичета. Може би ще е по-добре да напуснете склада.

— Никога не съм предполагал, че ще работя в склад. Моята амбиция винаги е била да стана известен.

— Много хора смятат, че ако мистър Ставрос се появи на сцената, ще стане много известен. — Тя набързо надраска нещо на листче хартия с циклостилен надпис. После сгъна листчето и ми го подаде.

— Какво е това?

— Препоръчително писмо до мистър Ставрос.

— Точно сега не мисля да напускам склада.

В понеделник сутринта в осем без една минута мистър Спецафлай вече стоеше пред вратата на кабинета си.

— Аш, иди си право в канцеларията и седни зад писалището. Искам нещо да пробвам.

Отидох си в канцеларията, заех мястото си и след две-три минути телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката.

— Ашланд на телефона — казах аз.

— Аш, мисля да не залоствам външната врата, за да може да се отваря и отвън. Мисля да опитам тази сутрин или по-скоро следобед.

— Добре, сър.

— Ако дойде някой, ще те уведомя по телефона.

— Да, сър.

— А в случай, че аз не забележа, а ти забележиш…

Мистър Спецафлай спря. Почаках един миг и после казах:

— Да, сър?

— Искам да кажа, Аш, да разбереш кой е.

— Да, сър. Да ви съобщя ли?

— Няма нужда, Аш, това е само експеримент.

— Да, сър.

Целия ден никой не дойде. Във вторник сутринта в осем и половина телефонът иззвъня и мистър Спецафлай ми каза:

— Искам само да те уведомя, Аш, че пак оставих вратата отворена.

— Хубаво, сър.

— И друго, ако влезе някой, обади ми по телефона. Ще кажеш само „Посетител в склада“. И аз ще разбера.

— Да, сър. Посетител в склада.

— Точно така.

Никой не дойде. В пет без четвърт реших да му позвъня и да попитам дали да се опитам да продам роял.

Когато вдигнах слушалката, чух го да казва:

— Посетител в склада ли, Аш?

— Не, сър. Звъннах да ви попитам ще ми разрешите ли да се опитам да продам роял.

— Аш, нека си звъним само когато в склада дойде посетител.

— Добре, сър.

Цялата седмица не дойде нито един посетител. В петък следобед си взех чека и се прибрах, а в събота сутринта се явих отново в личен състав и момичето там ми каза:

— Открих едно просто чудесно място в отдела за спортни стоки. Мистър Платок търси приятен млад човек, който да демонстрира тренировъчните весла и сгъваемите велосипеди. Искате ли да се срещнете с мистър Платок?

— Не знам.

— Ще ви разрешат да носите спортните дрехи, произвеждани от Слиго & Бейли, и ми се струва, че ще правите чудесно впечатление.

Тя пак почна бързо да драска на някакво листче, но аз изобщо и не мислех за демонстрации с тренировъчни весла и сгъваеми велосипеди. Мислех как да накарам някого да посети склада.

— Можете ли в понеделник да дойдете в склада по време на обедната почивка?

— Бих могла… разбира се — рече момичето. — Но има ли все пак някаква специална причина да идвам?

— Мистър Спецафлай се опитва да въведе нещо ново. Оставя външната врата незаключена, тъй че ако някой поиска, може да влезе в склада откъм Брайън стрийт. Но цялата минала седмица нямаше посетители. Мислех си, че ако вие дойдете, ще мога да се обадя на мистър Спецафлай.

— Разбирам.

— А после бихме могли да обядваме заедно. Знам едно място близо до пристанищните магазини.