Жан-Пол Сартр - Погнусата

В библиотеката отидох към два часа следобед. Мислех си: „Библиотеката. Влизам в нея за последен път.“

Залата беше почти безлюдна. Струваше ми се някак неузнаваема, наблюдавах я с други очи, понеже бях наясно, че вече няма да стъпя там. Беше безтегловна като омара, едва ли не недействителна и сякаш поруменяла: залязващото слънце обагряше в червеникаво отредените за читатели маси, гръбчетата на книгите. За миг изпитах сладостното усещане, че навлизам в дъбрава с потънали в позлата листа; усмихнах се. Рекох си: „Колко отдавна не съм се усмихвал.“ Корсиканецът се взираше през прозореца, сключил ръце зад гърба си. Какво ли разглеждаше? Главата на Емпетраз? „А аз вече няма да видя главата на Емпетраз, нито цилиндъра, нито редингота му. След шест часа ще съм напуснал Бувил.“ Оставих върху бюрото на заместник-библиотекаря две книги, които бях заел миналия месец. Той скъса един зелен фиш и ми подаде парчетата.

— Заповядайте, господин Рокантен.

— Благодаря.

Помислих си: „Сега вече нищо не им дължа. Тук вече не дължа никому нищо. След малко ще отида да се сбогувам със съдържателката на «Железничарска среща». Свободен съм.“ Подвоумих се за миг: дали да използвам последните часове за разходка из Бувил, та да зърна още веднъж булевард „Виктор Юго“, авеню „Галвани“, улица „Турньобрид“? Ала дъбравата беше тъй тиха, тъй неосквернена; имах чувството, че е някак несъществуваща, че Погнусата я е пощадила. Приседнах край печката. Един брой на „Бувилски вести“ бе захвърлен на масата. Протегнах ръка, взех го.

Снощи господин Дюбоск, чифликчия от Рьомирдон, се връщал с велосипеда си от панаира в Ножи…

Пълна дама се настани вдясно от мен. Остави до себе си филцова шапка. Носът й беше забит посред лицето като нож в ябълка. Под носа мъничко, някак непристойно отверстие се присвиваше пренебрежително. Жената измъкна от чантата си книга с твърди корици, облакъти се на масата и опря глава на месестите си длани. Отсреща дремеше възрастен господин. Познавах го: беше в библиотеката вечерта, когато бях изпитал тъй силен страх. Мисля, че тогава и той бе изплашен. Рекох си: „Колко отдавна беше всичко това.“

В четири и половина влезе Самоукия. Имах желание да му стисна ръката и да се сбогувам с него. Обаче от последната ни среща явно му бе останал лош спомен: той хладно ми кимна и остави доста далеч от мен бяло пакетче, което вероятно съдържаше обичайната закуска от филия хляб и блокче шоколад. Подир малко се върна с илюстрована книга и я положи до пакетчето. Помислих си: „Виждам го за последен път. Утре следобед, през всички по-нататъшни следобеди той отново и отново ще идва да чете на същата тази маса, ще чете произведения на Набо, Нодо, Нодие, Нис и сегиз-тогиз ще поспира, за да запише някоя максима в тефтерчето си. А аз ще крача сам из Париж, из улиците на Париж, ще виждам нови лица. Какво ли би могло да ми се случи, докато той седи тук и лампата осветява едрото му вглъбено лице?“ Тъкмо навреме усетих, че пак ще се полъжа по миража на приключенията. Свих рамене и пак се зачетох.

Дейност на полицията за 1932 година. Подполковник Гаспар, оглавяващ жандармерийския взвод в Монистие, и четиримата му подчинени, господата Лагут, Низан, Пиерпон и Гил, не са бездействали през 1932 година. Жандармерията е установила седем престъпления, осемдесет и две закононарушения, шест самоубийства и петнадесет пътни произшествия с три загинали жертви. Съставени са сто петдесет и два акта за неспазване правилника на движението.

Жукстбувилско сдружение „Приятели на духовата музика“

Днес ще се състои генерална репетиция и ще бъдат раздадени покани за годишното тържество.

Връчване на Почетния легион на господин кмета.

Тази вечер в 20,30 часа в седалището на улица „Фердинан Бирон“ №10, зала А, ще се проведе месечна сбирка на организацията. Дневен ред: текущи въпроси, годишен банкет, приемане на членски внос за 1932 година, програма на мероприятията през месец март, разни. Приемане на нови членове.

Заседания идущия четвъртък от 15 до 17 часа в зала С на улица „Фердинан Бирон“ №10, вход свободен за всички желаещи. Писмата да се изпращат до председателя в седалището на дружеството или на домашния му адрес: авеню „Галвани“ №154.