Фред Саберхаген - Планетата на Берсеркера

— Ако ме прободеш с това нещо, ще трябва сетне да ме теглиш — извика най-сетне Суоми. — Погледни ме! Толкова ли съм опасен, че да те плаша?

Мускулите на корема му се стегнаха в очакване на удара на копието, но той не последва. Виковете секнаха, гласът се отмести малко встрани и заговори нещо. Отвърнаха му други мъжки гласове. Суоми не обърна внимание на онова, което говореха, дори не погледна нагоре. Замаян от глад и умора, трескав от инфектираните си рани, той продължи сякаш безкрайната си борба със скалите и най-сетне се изправи на плоската хоризонтална повърхност на върха.

Дунапреновият дюшек бе току пред него, но от Барбара нямаше и следа. Половин дузина мъже — четирима войници и двама свещеници с поръбени в пурпурен цвят роби, наобиколиха Суоми, залаяха му заплахи и заповеди и едва не го избутаха от площадката с голите си мечове и насочени копия. Най-накрая един от аристократите повиши тон и редът се възстанови. Войниците свалиха оръжията си, набързо съблякоха Суоми и го претърсиха, сетне прегледаха дрехите му и му ги хвърлиха обратно.

— Какво сторихте с момичето, което бе тук? — попита той, докато вървеше претърсването. Никой не си даде труда да му отвърне.

— Отведете го в кораба — нареди единият от аристократите на войниците.

— По-добре първо да вземем комуникатора и да се свържем с Андреас — рече другият.

След кратък спор стигнаха до съгласие и отведоха Суоми до рампата на отворения входен люк. Там се спряха за малко, двама войници го държаха за ръцете. Пазачите му бяха необикновено едри и силни мъже, а след като бе преминало първоначалното объркване при залавянето му, изпълняваха заповедите точно и пъргаво.

На Суоми му се щеше да приседне, но не бе сигурен дали ще може да се изправи отново. Чуваше гласове откъм командната зала, сякаш говореха с някого по комуникатора. Очевидно екипажът на Андреас притежаваше повече технологични знания, отколкото бе предполагал Суоми. Толкова по-зле.

След малко единият от аристократите се завърна от командната зала, изправи се пред Суоми и го изгледа с критичен поглед.

— Андреас е зает с принасянето на жертва. Мисля да затворим този в кабината му. Тя е претърсвана десетина пъти, няма оръжие. Иноземецо, не изглеждаш много добре.

— Ако мога да получа малко храна…

— Няма да те морим с глад. Макар че може да ти се иска да го бяхме сторили.

Той даде знак на войниците да го въведат в кораба. При входа към командната зала аристократът се обърна:

— Дръжте го здраво, докато минавате оттук.

Вкараха го вътре; имаха достатъчно основания да го държат здраво. Инак би могъл да скочи към ръчките на движителя и преди да успеят да го възпрат, да унищожи кораба. Ала нямаше надежда да го стори, ръцете му бяха приковани от толкова здрава хватка, каквато не би могъл да разкъса дори да бе в най-добра форма, а той не беше.

В голямото централно кресло на пилота седеше друг аристократ-жрец.

На екрана пред себе си виждаше лицата на двама мъже, които, изглежда, се намираха в мъждиво осветена каменна зала. В дъното бе някакъв жрец. Пред него бе Шьонберг.

— Значи така — рече свещеникът, настанил се в пилотското кресло, — казваш, че ако корабът се наклони повече от десет градуса, когато е на ръчно управление, автопилотът ще се намеси автоматично.

— Да — отвърна изображението на Шьонберг от екрана. — Само ако изкуствената гравитация е изключена. Десет градуса крен, и автопилотът ще се включи.

— Шьонберг! — извика Суоми. — Не ги учи как да го карат, Шьонберг, те работят за един берсерк. Не прави нищо от онова, което искат.

Лицето на Шьонберг показа някаква реакция, макар и слаба, погледът му се отмести, навярно проследяваше преминаването на Суоми през командната зала на преносим екран, занесен там от кораба. Мъжете, които съпровождаха Суоми не предприеха никакви действия да ускорят преминаването му.

— Берсерк, Шьонберг!

Очите на Шьонберг на екрана се притвориха. Лицето му издаваше смъртна умора. Гласът му прозвуча отпаднал в кораба.

— Знам какво правя, Суоми. Просто иди с тях. Не усложнявай нещата повече, отколкото са и без това.

Суоми и ескортът му излязоха от командната зала в тесния коридор, който водеше към кабините, вървяха с бърза крачка. Вратите на повечето кабини и помещения бяха отворени, виждаше се царящото в тях безредие, единствено кабината на Барбара бе затворена. На вратата отвън се бе облегнал войник с отегчен вид.

— Там ли е момичето? — попита Суоми.