Маркиз Сад - Флорвил и Курвал (или Фатализмът)

Една година преди уговорения срок аз се върнах във Франция, потърсих веднага тази дама, изпълнен със сладостната утеха, че ще прегърна своя син, Този плод на предадената любов…, която още тлееше в сърцето ми. Твоят син не е вече между живите, ми каза най-неочаквано моята благородна приятелка, обливайки се в сълзи. Той стана жертва на същата страст, която е донесла нещастие и на неговия баща. Бяхме го взели с нас на село, в едно имение; там той се влюби в едно красиво момиче, чието име се заклех да пазя в тайна; повлечен от неудържимата си страст, той искал насила да изтръгне това, което бранила нейната добродетел… един удар на нейната ръка, предназначен само за да изплаши нападателя, го засегнал право в сърцето и причинил смъртта му.

Госпожа дьо Курвал изпадна във вцепенение, което като че ли застрашаваше живота й; очите й останаха неподвижни, кръвта застина в жилите й. Господин дьо Курвал, който прекомерно добре разбираше трагичната връзка между нещастните събития, прекъсна сина си и се притече на помощ на жена си. Тя от своя страна се върна в съзнание и с героична решителност извика:

— Остави го да говори, може би все още не съм стигнала до края на моите нещастия.

Истина е, че младият Курвал не разбираше защо тази жена приема така мъчително фактите, които — както той съдеше — я засягаха само косвено, но отгатвайки нещо необичайно в поведението на съпругата на своя баща, той я гледаше с нарастващо безпокойство. Господин дьо Курвал стисна ръката на сина си и отвличайки вниманието му от отчаяната Флорвил, му нареди да продължи разказа си, като се спира само на най-същественото и премълчава подробностите, защото неговата история съдържа тайнствени обстоятелства, които трябва да бъдат изяснени.

— Отчаян от смъртта на сина си — поде отново разказа си пътникът, — без никого във Франция, който би могъл да ме задържи… освен баща ми, който не смеех да видя, страхувайки се от неговия гняв… реших да замина за Германия. О, мой нещастни татко — извика младият Курвал, покривайки ръцете му със сълзи, — събери всичката си смелост, моля те, очакват те най-жестоките факти от моя разказ… Току-що бях пристигнал в Нанси, когато научих, че някоя си госпожа Дебар… а това беше фамилното име, което беше приела майка ми само за да повярваш в нейната смърт… научих, че тази госпожа Дебар била хвърлена в затвора, защото е пронизала с кама своята съперница и на следващия ден ще бъде изправена на ешафода.

— Виждаш ли — извика госпожа дьо Курвал, като се хвърли в обятията на своя мъж, обляна в сълзи, — ето и краят на моите нещастия.

— Да, скъпа, разбирам всичко — прошепна господин дьо Курвал. — Заклинам те, позволи на сина ми да завърши своя разказ.

Флорвил замлъкна, дишайки тежко, лицето й застина в гримаса на най-страшно напрежение.

— Като научих тази новина — продължи младият Курвал, — първо проверих дали няма някаква грешка в името. За съжаление оказа се, че убийцата е моята майка. Поисках свиждане, властите ми разрешиха и аз попаднах в нейните прегръдки. „Умирам виновна, ми каза тази нещастна жена, но има нещо фатално в обстоятелствата около осъждането ми на смърт. За това убийство можеше да бъде осъден друг, той беше издирван даже, всички улики бяха против него; но някаква жена и нейната прислуга, които случайно били тогава в хотела, видели моето престъпление, въпреки че аз самата, изпаднала в голяма възбуда, не съм ги забелязала. Техните показания станаха единствена причина за моята смърт. Какво да се прави! Нека не губим повече време в напразни оплаквания! Имам да ти доверя много важна тайна, сине!… Още щом затворя очи завинаги, ще заминеш при моя мъж и твоя баща; ще му кажеш, че между многобройните мои престъпления има едно, за което никога не е узнал и което искам да му призная… Ти имаш сестра, сине… Тя дойде на бял свят една година след тебе… Толкова те обожавах, че се изплаших да не би това момиченце да намали твоите права някога, когато се омъжи, и да пожелае част от имуществото, което трябваше да ти принадлежи. За да запазя всичко само за тебе, цялото наследство, използувах отсъствието на баща ти и се освободих от това момиченце; постарах се и в бъдеще моят мъж да няма никакво потомство от нашия брак. Моята разюзданост ме хвърли скоро след това в други злодеяния, които предотвратиха моите намерения, но ме накараха да извърша още по-ужасни престъпления. Що се отнася до това момиченце, бях решила без никаква жалост да я умъртвя. Бях се заела вече да извърша това срамно дело заедно с дойката, на която плащах богато, когато тази жена ми каза, че познава един мъж, женен отдавна, който обаче напразно очаква желаното потомство. Тя предложи да ме освободи от дъщеря ми, без да се налага да извършваме престъпление, и то по начин, който да й гарантира щастливо бъдеще. Съгласих се без колебание; още същата нощ момиченцето беше подхвърлено пред вратата на този човек с едно писмо, скрито в люлката й… Веднага след смъртта ми побързай за Париж, измоли от баща си прошка и го помоли да не ме проклина и непременно да открие и вземе при себе си детето.“