Маркиз Сад - Флорвил и Курвал (или Фатализмът)

— О, никога, съвсем сигурно! — отвърна Флорвил, отгатвайки повода за безпокойство на господин дьо Курвал.

— Е, добре тогава, нека да стигнем до някакво разбирателство, да приключим всичко! Кълна се, госпожице, че във вашия живот няма нищо, което би могло в сърцето на един почтен човек да намали уважението, което заслужават вашите добродетели, нито да отнеме част от възхищението ми пред вашите прелести.

Госпожица дьо Флорвил помоли обаче да й бъде разрешено да се завърне в Париж, за да се посъветва за последен път със своя наставник, като обеща, че от нейна страна няма да има никакви трудности. Господин дьо Курвал не можеше да й откаже такова благородно задължение; тя замина и след осем дни се завърна заедно с господин дьо Сент Пра. Дьо Курвал го прие с нечувано гостоприемство, като му засвидетелствува по най-деликатен начин колко го ласкае връзката с момиче, което е расло под опеката на господин дьо Сент Пра, помоли го също да запази завинаги титлата на братовчед на тази прелестна особа. Сент Пра отговаряше също най-учтиво и продължи да му описва най-ласкаво положителните страни от характера на госпожица дьо Флорвил.

Дойде най-после толкова желаният от господин дьо Курвал ден; състоя се церемонията по бракосъчетанието и при четенето на брачния контракт младоженецът беше силно изненадан, когато се оказа, че господин дьо Сент Пра, без да предупреди никого, е прибавил към годишната рента на госпожица дьо Флорвил четири хиляди ливри, като й вписал също в завещанието си дарение от сто хиляди франка.

Това необикновено момиче се разплака, приемайки новите добрини на своя наставник, но дълбоко в душата си беше доволна, че ще може да предложи на човека, който така високо я оцени, богатство, поне толкова голямо, колкото досега е притежавал.

Сърдечност, най-чиста радост, взаимно уважение и привързаност от страна на двамата младоженци придружаваха този брак; фатален брак, над който вече се сгъстяваха застрашителни облаци.

Господин дьо Сент Пра, както и всички приятели на младоженците, прекара осем дни в дома на Курвал, но самите те отказаха да се завърнат веднага с него в Париж, решиха да останах в имението до зимата, докато уредят всички въпроси, свързани със стопанството, за да могат после да си позволят подходяща къща в Париж. Господин дьо Сент Пра беше натоварен със задължението да открие в съседство такава къща, за да могат да се посещават взаимно по-често. Радвайки се на надеждата за щастливото си бъдеще, семейство Курвал живееха заедно вече три месеца, даже вече очакваха и потомство, за което веднага съобщиха на господин дьо Сент Пра, когато непредвидени събития внезапно разбиха щастливия им живот и превърнаха розите от брачното ложе в надгробни кипариси.

Тук перото ми пада от ръката… Длъжен съм да помоля читателите да се смилят и да се въздържат от по-нататъшно четене… да… да захвърлят веднага книгата настрана, ако не искат да потреперят от ужас… Тъжна е участта на човека на тази земя… жестоко си играе съдбата с него… Защо нещастната Флорвил, същество най-добродетелно и достойно за истинско щастие, при непонятно стечение на обстоятелствата ще се окаже най-отвратителното чудовище, което някога е сътворявала Природата?

Тази нежна съпруга, приседнала до мъжа си, четеше английски роман, изпълнен с невероятни коварства, една книга, която беше много нашумяла тогава.

— Наистина — каза тя, оставяйки книгата, — това е една история толкова трагична, колкото и моята собствена!

— Толкова трагична, колкото твоята! — извика господин Дьо Курвал, притискайки нежно съпругата си в своите обятия. — О, Флорвил, мислех, че си забравила вече своите нещастия! Виждам, че съм се лъгал… защо до сега нищо не си ми споделила?

Госпожа дьо Курвал се потопи безчувствена в размисъл; не отговаряше дори с дума на неговите ласки, в един миг тя го отблъсна несъзнателно с ужас и се отпусна на дивана, хълцайки. Напразно благородният й съпруг падна на колене пред нея, заклинайки любимата си жена да се успокои и да му обясни причината за своето отчаяние. Госпожа дьо Курвал продължаваше да го отблъсква и да отвръща глава, когато той правеше опит да изсуши сълзите й, до такава степен, че Курвал, убеден, че тъжните спомени за отдавнашната любов са се възпламенили отново, не можа да се въздържи да изрази горчивите си съмнения. Госпожа дьо Курвал го изслуша мълчаливо.

— Не — отговори тя най-после, ставайки, — не, не е това… грешиш, ако мислиш, че това е причината за моята мъка. Не спомените ме разтревожиха, а някакви смътни предчувствия… Аз съм щастлива с теб… много щастлива… но не съм родена за такова щастие. Невъзможно е то да трае дълго; родена съм под фатална звезда, зорницата на радостта е била за мене винаги светкавица, която известява гръм. Ето кое ме кара да потръпвам… Боя се, че не сме предопределени един за друг. Днес съм твоя съпруга, утре може би вече няма да бъда… Таен глас дълбоко в сърцето ми подсказва, че това мимолетно щастие за мен е само сянка, която ще се разпадне като цвете, прецъфтяло за един ден. Не ме обвинявайте в каприз или студенина, виновна е моята свръхчувствителност; нещастията ме научиха да гледам на нещата от най-пагубната им страна, жестоко следствие от всичките превратности на моята съдба.