Книга на мъртвите на древните египтяни

владетел на чистотата, на злото разрушител,

писар на истината, презиращ прегрешението…

О, бог, към мене поглед обърни!

Аз съм перото на владетеля на вселената,

на господаря на законите, който дарява словото на мъдростта,

който руши лъжата и измамата

и словото му е в страните две всесилно.

Аз Тот съм, господар на истината и на правдата,

който с победа увенчава подгонения без защита

и който отмъщава на подтисника за угнетения.

Аз нося на доброто същество духа на северния вятър.

Полъхът живителен, роден от Нут — небесната ми майка,

накарах да проникне в домовете тайнствени,

та той да може сърцето да събуди

на „бога със сърце замряло“,

богът на добротата, син на Нут,

Хор непобедимия…

(варианти на предходната глава)

(Много къси, достигнали до нас повредени)

Да бъде мир над тебе!

Ето че ти си станал дух посветен,

в лоното на божественото око проникваш в мир.

Душата ти е посветена

и сянката ти гледа внимателно, безмълвно…

Тя нека да ме гледа

в мига, когато трябва през съденето да премина

навсякъде, където ще съм съден

във всичките ми форми, за всичките ми дарби на духа,

и всичките божествени черти, присъщи на душата ми!

Нека душата ми ме осветява в лоното на Ра!

Нека тя в храма ме направи свят

всеки път, когато приближава, от сянката съпроводена,

към мястото, където ще бъда съден

и да ме съзерцава!

Да може душата ми да остане права или да сяда

или да влиза в моето тяло, станало божество звездно,

покорна на заповедите на Озирис…

Тя там е в движение ден и нощ

и ритмите на празниците следва…

(Вариант на 52 глава)

Тази книга се отнася за усъвършенствуването на посветения дух в лоното на Ра, дарява го с власт пред Тум, със съвършенство пред Озирис, прави го могъщ пред владетеля на Аменти и достоен за почит пред йерархиите на боговете.

Да се изрича тази книга в първия ден на месеца, през празника на шестия ден и по време на обрядите на Уак и на бог Тот, по време на празника на Озирис, по време на празниците на Сокари и през нощта Хакер. Тази книга открива тайните на тайнствените домове на Дуат. Тя служи за водач при посвещаването в мистериите на отвъдния свят. Тя ще ти позволи да прекосиш планините и да проникнеш в тайнствените долини, докъдето води напълно непознат път. Тя стои на стража до посветения дух, разширява неговите крачки, когато той върви. Премахва неговата глухота и му позволява да влезе в общуване с боговете. Изричайки тази книга, не допускай да те види никое човешко същество, освен тези, които са ти скъпи и жреца Хери-Хеб. Твоите прислужници да не излизат извън къщи. Затвори се в стая, покрита с тъкан на звезди. Тогава душата на всеки покойник, за когото тези редове ще бъдат изречени, ще може да се движи между живите, в ярката светлина на деня. Тя ще бъде силна пред боговете. Тя няма да бъде прогонена от тях и боговете, след като я разпитат, ще признаят покойния за техен равен. Тази книга ще те посвети в превъплъщенията, през които преминава душата под въздействието на светлината. Наистина тази книга е една велика и дълбока мистерия. Не я оставяй никога в ръцете на първия срещнат или на невежия.

Навлизането в духовния свят на „Книга на мъртвите“ на древните египтяни, този паметник на световната философска култура и митология, неминуемо се съпровожда от смелостта да се потъне в една бездна от идеи и образи, от заклинания и обращения към боговете. В тази поетическа вселена, още в началото на човешката цивилизация, се обособяват големите въпроси за същината на битието и смисъла на живота, за тайната на смъртта и хармонията на космоса, за безкрайността на звездните пространства и вътрешния мир на човека, за пътя към доброто и препятствията на злото. Космологическата проблематика се съединява с етическата и се достига до идеята, че човекът, ако има разумен и добър живот, ако е справедлив и милосърден, честен и изпълнен с мир, може да постигне мъдрост и съвършенство. Аргументите, които душата на мъртвия предоставя, за да докаже сама своята невинност, отвеждат към сърцевината на съвременната реторика — опериране с идеи, нелинейно представяне на ценности, потъване в нещата от живота. В този смисъл 125 глава от „Книга на мъртвите“, прочута в историята на философската култура като една от най-дълбоките изповеди на човека, пронизана от дух на хуманизъм и надежда, показва каква е стойността на това забележително произведение. Оттук идват и трудностите в тълкуването на литературния текст и неговото претворяване на роден език. „Книга на мъртвите“ на древните египтяни е превеждана на английски, френски, немски език. Това е първият превод на български език. Той е направен според изданието: Live des morts des anciens egyptiens, Paris, 1978.