Книга на мъртвите на древните египтяни

Хор — бог на хоризонта, представя се като Хор — дете, голо момче с пръст на устата и като Хор — мъж с глава на сокол, който е свещено животно. В теологичната система на Хелиопол Хор е син на Изида и Озирис.

Хелиопол — град в Долен Египет. Култов център на бог Ра, едно от най-големите духовни средища на древния свят. Неговата школа оказва силно влияние върху моралните и философските идеи на питагорейците върху тяхната дисциплина като членове на един затворен кръг и върху метафизиката на Платон. Жреците на Хелиопол очертават най-съществените тенденции в развитието на египетската религия.

Джеди — колона, символ на култа към бог Озирис и бог Сокари. В случая става дума за Озирис.

Джеду — град в Долен Египет.

Ра — бог на светлината, на слънцето, създател на самия себе си. Ра олицетворява творческото начало, вечното протичане и развитието на живота, почитан от жреците на Хелиопол. Носи идеята за обновлението и хармонията на космоса, за тишината и съвършенството.

Сехем — става дума за Летопол, град в Долен Египет.

Ре-Стау — област на отвъдния свят, където пребивават душите на мъртвите, за да се подготвят за по-нататъшното си пътуване.

Сокари — бог на мъртвите, издигнат в култ от жреците на град Мемфис. Неговото царство е предверието в страната на мъртвите. Представя се в образа на мъж-мумия с глава на сокол.

Хараклеопол — град в Долен Египет, известен с култа към бог Харсафее (бог с глава на овен).

Става дума за лодката на бог Ра по време преди залез.

Изида — сестра и жена на Озирис, майка на Хор. Олицетворява любовта и оплодяването, една от най-почитаните богини в египетския свят.

Нефтис — сестра на Изида и Озирис, жена на Сет.

Предназначение — допълнително написан текст, който има сакраментална стойност и насочва към практическата употреба на заклинанията в „Книга на мъртвите“, разбирана като водач и съветник в отвъдния свят.

Сехт Ианру — област от отвъдното, където се намират полята на блажените, мястото, в което душите на починалите се радват на вечен покой и вечна светлина ги озарява. Това наименование има значение на символ в „Книга на мъртвите“.

Птах — бог, почитан в град Мемфис. Изразява идеята за създаването на света посредством мисълта и словото, мъж на богиня Сехмет и баща на бог Нефер-Тум. Неговото появяване в езотерическата система на Мемфис не е изяснено. Символ на интелектуалното начало, на добротата и хармонията, на разумния живот и светлата мисъл.

Хермопол — става дума за Хермополис Магна, град в Среден Египет, известен с култа към бог Тот. Жреците на Хермопол осъществяват една богата духовна и интелектуална дейност, която оказва силно влияние върху културата в древен Египет.

Дуат — област на отвъдния свят.

Апопи — дух на злото, символ на идеята за разрушението и омразата, противник на хармонията и доброто. Изобразява се като змия.

Тум — един от главните богове на египтяните, почитан в Хелиопол. Олицетворява космическия ред преди създаването на небесните светила.

Мистерии — тайни церемонии, които се извършват в дълбочините на египетските храмове и се ръководят от жреците с цел само определени хора да получат достъп до мъдростта и знанието за правилен живот и правилна смърт, да постигнат една хармония на духа и морално усъвършенствуване.

Сет — бог на злите дела, на злобата и битките. Персонификация на идеята за лошото начало, противник на разумния живот и спокойствието, на реда и тишината. Брат на Озирис.

Кеб — бог на земята, брат и мъж на Нут.

Хор-Хути — Хор на хоризонта.

Ну — първичната водна стихия, създателка на вселената, на хармонията и живота.

Амсу — древно божество, почитано в град Мемфис, по-късно се приема като покровител на пътищата и планините. Изразява идеята за движението и преминаването на препятствия.

Маат — богиня на истината и на справедливостта, на доброто и на спокойствието, олицетворение на човечността и неотменимата логика на последствията. Една от най-големите фигури в египетската митология.