Книга на мъртвите на древните египтяни

Анубис — бог в образа на чакал, който разделя душите на мъртвите, грижи се за надгробните дарове, почитан в Абидос. Носител на идеята за възвръщането към живота.

Неберджер — става дума за Озирис.

Шу — обожествен образ на въздуха, който свързва земята с небесния свод. Според теологичната доктрина на Хелиопол Шу е началото, което дава живот на живите и на мъртвите. Представя се като лъв. Олицетворява диханието и трептението.

Нехеб-Кау — става дума за бог Ра.

Хепри — бог на измененията и на вечното подновяване на живота. Представя се в образа на бръмбар (скарабей), олицетворява непрекъснатата възходяща продължителност на движението.

Мескет — част от отвъдния свят.

Техенет — част от отвъдния свят.

Уаджит — локална богиня на гр. Буто, покровителка на фараоните, представя се в образа на змия.

Абидос — град в Горен Египет.

Бузирис — град в Долен Египет, известен с култа към Озирис и Изида.

Пе — става дума за гр. Буто в Долен Египет при делтата на река Нил.

Деп — също гр. Буто.

Джед — стълб, символ на идеята за плодородието, пълнотата, радостта и вечното траене на живота, свързан с култа към бог Озирис и бог Сокари. Сравнете бележка 7.

Сехмет — богиня на огъня и на слънчевата топлина. Според духовната школа в Мемфис — жена на Птах и майка на Нефертум.

Саху — става дума за съзвездието Орион.

Духове — според „Книга на мъртвите“ това са души на починали, които взимат участие за добро или за зло в живота на човека след смъртта, стават невидими помагачи и пътеводители в света на отвъдното. Това схващане се различава от поетическите представи на европейския фолклор и християнската есхатология.

Иб — сърцето, разбирано в сакраментален смисъл като извор на живот и радост, на блаженство и любов, на мъдрост и съвършенство, на морална чистота и справедливост. Наименование, употребявано от жреците, чийто смисъл е разясняван от тях само на посветените. В поетически план символ на духовен напредък.

Хати — сърцето като орган на човешкото тяло, символ на земното, на нетрайното, на преходното.

Мемфис — град в Долен Египет. Основан от легендарния владетел Менес, определен за столица по времето на III династия (2778–2723 г. пр.н.е.), култов център на бог Птах. В духовната школа на Мемфис през царуването на V и VI династии (2563–2263 г. пр.н.е.) жреците изразяват схващането, че знанието и словото определят хармонията на космоса.

Ка — едно от най-трудно обяснимите понятия в „Книга на мъртвите“. Всеки човек притежава своя „Ка“. Това е божественият дух, трепетът на живота, вечната форма на една човешка индивидуалност, нейната иманентна духовна същина, която съществува след смъртта и търси да се съедини с тялото. Олицетворява жизнената, духовната и сексуалната сила на човека.

Хемену — става дума за Хермопол.

Хнум — бог, който моделира образа на човека. Представя се като мъж, който носи в ръцете си две човешки фигури: едната — тялото на човека, създадено от материята, другата — неговото Ка, одухотвореното начало на съществото му.

(Във френския текст тези глави имат една и съща номерация)

(Една част от стиха не е запазена)

Хотеп — бог на мира след смъртта, който носи успокоение и блаженство на душите.

Акер — божество в образ на лъв с две глави.

Хатор — богиня на смъртта, на любовта и на вечността, владетелка на царството на мъртвите, неин символ е смокиновото дърво — олицетворение на дървото на живота.

Ам-Аау — дух на злото.

Хай — дух на злото.

Ха-ас — дух на злото.

Уп-Уаут — става дума за две божества, почитани в Ликопол (град в Горен Египет), придружители на бог Озирис. Представят се в образи на чакали.

Нейт — богиня на наводняването и на дрямката, покровителка на изкуствата, закрилница на вътрешностите на мъртвия. Придружава Изида и Нефтис в отвъдния свят.

Саис — град в Долен Египет.