Книга на мъртвите на древните египтяни

Стиховете във френския превод се отличават с простота и дълбоко проникване в духа на египетската митология, но на места ритъмът е нарушен. Ръководих се от убеждението, че трябва да запазя полъха на „Книга на мъртвите“, акварелния колорит на поетическите картини и музиката в нейното вътрешно звучене, южния дъх на настроението и северната тишина на мислите. Бележките са кратки. Те осветляват само главните фигури в египетския пантеон, някои географски имена и ключови понятия в „Книга на мъртвите“. В посочената литература, въз основа на която те са написани, читателят ще намери подробности за митологията на древните египтяни. (Тя не е включена в настоящия файл).

Изразявам дълбока признателност на редактора на превода Афродита Василева. Нейната изключително прецизна работа върху ръкописа, търпение и отзивчивост, отличното владеене на френски език, духът и културата, тънкият усет към отсенките на българската реч, създадоха една богата творческа атмосфера и неповторими часове на общуване с духовните ценности на древен Египет. Изразявам също благодарност на Събка Станева за елегантно поднесените микрофилми, за естетическата стойност на материалите, над които работих с удоволствие, и за първото насърчение да се заловя с това дело; на служителите от отдел „Книжни фондове и обслужване на читатели“ и особено на служителките от читалня нр. 5 на Народна библиотека „Кирил и Методий“, толкова мили и внимателни към мене по време на дългата и трудна работа, която изискваше многобройни библиографски справки; на служителите от Централната библиотека при БАН; на всички, които ме подкрепиха с добра мисъл и добра дума.

Съзнавам, че са допуснати грешки и пропуски, но имам надеждата, че читателят ще прости това поради тяхната неизбежност при първото издание на „Книга на мъртвите“ на древните египтяни на български език, което е за мене голямо изпитание, но и нескрита радост — българското слово да претвори един къс от вечността. Това произведение по значимостта на основния проблем в него — вечния поглед на човека към смъртта — стои до „Книга за пътя и свойството“ на Лао-Дзъ, до „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. По своята сгъстеност и дълбочина атмосферата в „Книга на мъртвите“ на древните египтяни, изразявана чрез един ритъм, спокоен и нежен като морето, напомня органовата музика на Йохан Себастиан Бах и българската реч има прелестта да бъде изразител на това богатство.

ЙОРДАН ВАТЕВ

София, 29 юни 1982 г.

© 1982 Йордан Ватев, превод от френски

Livre des morts des anciens egyptiens, 1978

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране от хартия и корекции след OCR: Коста Борисов

Превод от френски език и бележки Йордан Ватев

Встъпителна студия проф. д-р Елит Николов

Livre des morts des anciens egyptiens

Paris, Stock, 1978

Индекс 10:2

Редактор на превода Афродита Василева-Морчева

Художник Богдан Мавродинов

Художествен редактор Тотко Кьосемарлиев

Технически редактор Милка Иванова

Коректор Ина Антонова

Литературна група II-2

ДИ „Наука и изкуство“, София, 1982 г.

ДП „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/25)

Последна редакция: 2008-06-28 17:46:40

Озирис — централна фигура в египетския пантеон, съдия на мъртвите, закрилник на живота в неговата безкрайност, всеобщност, хармония и развитие. Мъж на своята сестра Изида, умъртвен от брата си Сет. Той хвърля частите от неговото тяло в Нил, но Изида възстановява тялото на Озирис. Баща на Хор, издигнат в култ от жреците на град Бузирис.

Аменти — страна, осеяна с хубави пътища, по които минават душите след смъртта, за да се представят пред съда на Озирис, да се върнат отново на земята. Идеята за това убежище на мъртвите намира аналогичен израз с доктрината на Данте Алигиери за Чистилището.

Тот — господар на думите, лунен бог, почитан от жреците на град Хелиопол, като владетел на магическите формули и заклинания, покровител на интелигентността на човека. Управлява реда във вселената, хармонията на времената, протичането на събитията. Представя се в образ на мъж с глава на ибис.

Нут — космическа богиня, владетелка на небето, създадена от бог Атум (първичен бог на Хелиопол, който олицетворява водния хаос, началото на космоса), жена на Кеб. Нут носи идеята за майчинството и милосърдието. Тя облекчава жаждата на душите на мъртвите.