Книга на мъртвите на древните египтяни

се готвят тайно да разрушат

красивия порядък на месеците и годините?

Погледни! Твоята вярна плочка аз съм, Тот,

готова на перото ти следата да приеме!

Ето аз нося твоето мастило…

Наистина не съм от тези духове,

които тайно подготвят делото на злото.

Нека наказанието не бъде насочено към мене!

О, Тум! Какво е това място,

където аз сега пристигам?

Уви! Чист въздух тук да дишам не достига,

вода тук няма!

Навсякъде усещам и откривам в тъмнините

само пропасти и бездни…

Какъв непроницаем мрак!

Моите стъпки колебливи опипват почвата

и пипнешком едва напредвам.

Наоколо усещам да се лутат душите в отчаяние…

Наистина не може тук да се живее с дух спокоен,

нито насладите на любовта да се узнаят.

Да можех да постигна там

вместо въздух, вода и удоволствия любовни,

свещен да стане моят дух

и още вместо хлябове надгробни и вино —

мир за моя дух.

Ето до мене идва заповед на Тум.

Аз трябва неподвижен лицето ти, о, Тот, да съзерцавам!

Към мене не бъди тъй безмилостен и тъй жесток!

Виж! Всички богове в ръцете ти предават

за бъдещите милиони години

престолите си, Тот, та ти да можеш да се разпореждаш с тях,

докато твоя собствен трон е поверен на Хор, сина ти,

защото божествата велики пратили са Хор

престола си да придобие,

той, наследникът на този трон,

всред езерото на огъня двоен се намира.

И тъй от боговете беше наредено

да бъда аз заместникът на Хор

и да ми бъде дадено да съзерцавам Тум, моя господар…

Колко тогава ще продължи животът ми?

Милиони и милиони години да бъде беше заповядано.

Ето заповед получавам

до божествата най-древни да остана…

Защото вече аз изкупих злото, извършено от мене,

откакто земята се е появила

в зората на съществуването, в океана на небето,

излизаща от хаоса на времената първи…

Наистина връстник съм на Озирис…

безкрайно много бяха моите превъплъщения,

подред аз преминавах през същества различни.

Не знаят хората на тези форми красотата,

а боговете пък съвсем не я усещат.

Тъй тази моя красота в образ на Озирис

е много по-съвършена от красотата на останалите богове.

Озирис ми повери света на мъртвите…

Ето синът му Хор наследникът законен,

е седнал на престола си, издигнат в езерото огнено.

Аз някога на този бог помогнах да се възкачи на трона си,

който в лодката на милионите години се намира…

Ето установен е здраво Хор на престола си

всред приятели обичани и притежания неизброими,

докато на Сет душата остава отделена от останалите богове.

Ето аз мога в лодката си да направя неподвижна

на Сет душата.

Ето страх го обвзема при вида на божественото мое тяло!

О, татко мой, Озирис, за мене направи

това, което баща ти Ра за тебе е направил!

Да мога аз да се установя върху земята за вечността!

Да мога да държа в своя власт престола си!

Да може да бъде наследникът ми здрав и жизнен!

Да може моят гроб да разцъфтява!

Да могат да напредват моите приятели!

Да могат враговете ми завързани и оковани

да бъдат от богинята-скорпион Серкит сразени!

Ето твой син съм аз, о, Ра, божествен мой баща!

За мен създаваш ти живота, силата и здравето!

Ето че Хор беше издигнат на престола си…

О, Ра, тъй направи, че дните на живота ми

да ме отвеждат към блаженството!

Наистина на изтока страните мразя.

Дано не ме отвличат никога

в подземията за мъчение!

Тъй като не съм извършвал действия, презрени от боговете,

когато преминавах през областта Мескет,

аз бях признат за чист.

В деня на погребението ми

бог Неберджер дари ми святост

пред повелителя на световете.

О, Нут,

ти сътвори Озирис, моя баща небесен,

и ти му даде за наследник Хор,

с крила всесилни

като крилата на сокол величествен, с две пера върху главата.

Гледай! Той носи моята душа.

Съвършени са словата ми на сила.

За мен присъденото място

между звездите неподвижни се намира.

Ето, на моите нареждания покорни

към мен се устремяват духовете свети.

Синеокият Хор към мене идва,

последван от Хор червеноокият,

който върви след него и го пази…

Гледай!

На Хор окото появява се пред мене,