Книга на мъртвите на древните египтяни

приготвих за тебе отлежало питие,

получено в град Деп от бяло жито…

28. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

засях в полята на блажените за тебе жито и ечемик…

29. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

събрах реколтата от нивите за тебе…

30. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

прославях името ти…

31. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

възвърнах ти душите…

32. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

възвърнах ти силата…

33–34. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

дадох ти аз… 96 96 Празнота в текста. — Бележка на редактора

35. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

възвърнах ти могъществото на страха…

36. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

възвърнах ти могъществото на победата…

37. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

нося двете ти очи и двете ти пера

главата ти да украсяват…

38. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

водя ти Изида и Нефтис,

които могъществото ти възстановяват…

39. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

напълних за тебе с течността магическа

окото божествено на Хор…

40. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,

нося ти на Хор окото божествено,

та твоето лице да осветява световете…

О, Озирис! Аз съм синът ти Хор и откликвам на твоите нужди.

Ето, могъщите треперят,

когато от Дуат те виждат да излизаш

с грамаден нож в ръка.

Здравей, бог Саа, син на Кеб,

създаден за света от йерархиите небесни!

Ето Хор стои в окото си божествено!

Ето Тум всред своите излъчвания!

В гърдите на това велико същество почиват боговете на изтока и запада,

безброй са неговите превъплъщения…

Наистина в мига, когато се родих, в света отвъден

роди се ново божество: това бях аз!

Сега аз мога с очите си да виждам…

Около себе си аз гледам: аз съществувам.

Ясен и проницателен е моят поглед.

Изправен, отново аз поемам нишката прекъсната на моето съществуване…

Изпълних заповяданото ми от боговете,

защото ужас изпитвам от вцепенение и унес.

В Недет стоя изправен.

От Пе до мен пристигат даровете ми

и в Хелиопол ги получавам.

Ето изпълни Хор

това, което от баща му беше наредено,

а Сет, на бурите владетелят, прав го изправи.

Самият аз бях прав изправен

от словото магическо на Тум.

Напредвам аз и моите крака не ми отказват подчинение. Живот ми дадоха йерархиите.

Аз бях заченат от богиня Сехмет,

роден от нея бях до Сириус,

великия дух звезден,

който с големи крачки небето прекосява

и път всеки ден показва на лодката на Ра.

Ето аз идвам на мястото ми предопределено,

с двойната корона царствена на главата вратата преминавам…

О, бог с двойно перо и с име тайнствено,

знай: аз лотосът свещен съм!

Сиянието ми в безкрайното небе нахлува!

Царството на чистотата в лоното си ме приема,

там вечно ще остана

до ноздрите на божеството всемогъщо,

защото престой направих в езерото огнено,

получих там възмездие

за злото, извършено от мене на земята.

Пазител станал на дрехата свещена,

закрилям аз Изида и Нефтис

през нощта на рухването на световете…

Ето че аз за бог Нефер-Тум съм увенчан,

защото лилията свещена на ноздрите на Ра съм,

в мига, когато според обичая си

на хоризонта той се появява.

Образът му пречиства боговете…

Ето в присъствие на двойниците нетленни

победите си аз празнувам…

Събирам около себе си сърцата

със силата на мъдростта си

аз, любимецът на боговете Саа и Аменти-Ра.

Насочвам се към мястото, приготвено за мене

до двойниците нетленни.

Събирам около себе си сърцата

поради голямата ми мъдрост в лоното на боговете Саа и Аменти-Ра.

Закриля ме Джед, моят амулет.

Изричам аз тогава в името на владетеля на дрехата Анси словата на могъщество, скрити в сърцето ми…

Наистина аз съм самият бог на мъдростта Саа!

Аменти-Ра съм аз! Преодолявам входа

и потъвам в бездните небесни…

— О, Тот!

Кажи ми какво е станало

с боговете, родени някога от Нут?

Аз чувам, гласът на Тот говори:

„Те битки породиха, бедствия развихриха,

несправедливости извършиха, зли духове създадоха, опустошения и разрушения причиниха,

но заедно с такива дела на зло

изпълниха неща велики.“

— В дело превърни, о, Тот, повелите на Тум,

та злото да не тържествува

и враговете на доброто

нападките си да не продължават.

Не виждаш ли, о, Тот, че те сега