Едгар По - Загадката на Мари Роже ((Продължение на „Убийствата на улица Морг“))

Ще разбереш веднага, че против това правило следва да се използува всеки аргумент; за целта трябва да изследваме обосновката на това правило. Изобщо човешкото тяло не е нито много по-леко, нито много по-тежко от водите на Сена; с други думи относителното тегло на човешкото тяло при нормални условия е равно на теглото на прясната вода, която то измества. Телата на пълните хора или на такива с дребни кости и много плът, както и изобщо на жените, са по-леки от онези на слабите и с едри кости, както и на мъжете; относителното тегло на речната вода се влияе до известна степен и от морския прилив. Ако се абстрахираме от прилива, може да се каже, че малко човешки тела биха потънали от само себе си дори в прясна вода. Почти всеки, паднал в река, би могъл да се задържи върху водата, ако приведе относителното й тегло към своето — тоест като се потопи колкото може повече във водата. Най-правилното положение за онзи, който не умее да плува, е вертикалното, както при стъпване по земята, със силно отметната назад глава, оставяйки над водата само устата и ноздрите. При това положение ще установим, че се държим без трудност и усилие на повърхността на водата. Ясно е, че равновесието между тялото и изместената от него вода е много променливо и най-малкото нещо може да натежи на едната или на другата страна. Повдигнатата например ръка, която се лишава по такъв начин от опората на водата, се превръща в допълнителна тежест, достатъчна да предизвика потъването на цялата глава, докато помощта на случайно оказалото се наблизо дръвче може да ви даде възможност дори да повдигнете глава я се огледате. Неумеещите да плуват вдигат неизбежно нагоре ръце и правят отчаяни опити да държат главата си в обичайното й изправено положение. В резултат на това водата залива устата и ноздрите и в стремежа си да диша над водата, човек я вкарва в дробовете си. Голямо количество вода попада и в стомаха, цялото тяло става по-тежко в резултат на разликата между теглото на запълващия дотогава тези празнини въздух и запълващата ги сега течност. Тази разлика като правило е достатъчна да причини потъването на тялото; тя обаче е недостатъчна при хората с дребни кости и неестествено голямо количество отпуснати меса и тлъстини. Такива хора изскачат отново на повърхността, дори и да са потънали.

Потъналият на дъното на реката труп остава там, докато поради някаква причина относителното му тегло не стане, по-малко от това на количеството вода, която е изместил. Това се получава при разлагането на трупа, но не само при него. В резултат на разлагането се образува газ, който издува клетъчните тъкани и всички празнини и придава, на трупа ужасния подпухнал вид. Когато това разширение достигне степен, при която трупът нараства без съответно нарастване на неговата маса или тежест, относителното му тегло става по-малко от това на изместената от него вода и той излиза веднага на повърхността. Разложението обаче се определя от безброй обстоятелства, ускорява се или се забавя от безброй фактори; например от това дали сезонът е топъл, или студен, дали водата е наситена с минерални соли, или е чиста, от това дали мястото е дълбоко, или плитко, дали водата е застояла, или има течение, от индивидуалните особености на организма, от здравословното му състояние преди смъртта. Явно е следователно, че не можем да определим макар и приблизително срока, в който тялото ще изплава под влияние на разложението. При едни условия то може да изплава след около час, а при други може и никога да не изплава. Съществуват химически вещества, под влияние на които органични? те тъкани могат да бъдат завинаги запазени от разложение, каквото е например сублиматът. Освен разложението обаче, може (а това е и твърде обикновено) в стомаха да се образува газ в резултат на оцетнокиселата ферментация на растителните вещества (както и в други кухини поради различни причини), достатъчен да предизвика разширение, което изтласква тялото на повърхността. Получаваният при оръдейната стрелба ефект представлява най-обикновена вибрация. Тя може да освободи тялото от меката кал или тиня, в което е затънало, и да му даде възможност да изплава, след като останалите фактори са го подготви ли вече за това; или пък да размърда някои гнили части на клетъчната тъкан и даде възможност на кухините да се разширят под въздействието на газа.

Като разполагаме с цялата теория по въпроса, лесно можем да проверим с нейна помощ твърденията на L’Etoile. „Досегашният опит показва — пише вестникът, — че труповете на удавници или хвърлените във водата тела веднага след убийството изплават след шест до десет дни, когато разложението вече е достатъчно, за да може тялото да се издигне на повърхността. Дори и когато се стреля с оръдие над тялото и то изплава, след като е престояло пет-шест дни във водата, потъва отново, ако не се извади веднага.“