Едгар По - Загадката на Мари Роже ((Продължение на „Убийствата на улица Морг“))

Искам да кажа, че L’Etoile се увлече във версията за все още живата Мари Роже не поради това, че вярваше в нея, колкото, поради благоприятното възприемане на тази версия от обществеността. Нека огледаме внимателно най-важното в аргументацията на вестника и се опитаме да избегнем допуснатата от него непоследователност още от самото начало.

Преди всичко авторът има за цел да докаже, че това не може да е тялото а Мари поради краткия промеждутък от време между изчезването на Мари и откриването на трупа в реката. Ето защо необходимостта от максимално съкращаване на този промеждутък се превръща в основно негово намерение. В прибързаното преследване на това намерение той се впуска още от началото в необосновани предположения. „Безразсъдство е да се предположи — пише Той, — че са я убили, ако тя наистина е убита в такъв ранен час и убийците са успели да хвърлят тялото в реката преди полунощ.“ Ние естествено ще попитаме веднага: а защо? Защо ще е безразсъдно да се предположи, че убийството е извършено пет минути след като девойката е напуснала къщата на своята майка? Защо ще е безразсъдно да се предположи, че убийството е извършено когато и да е през този ден? Убийства стават по всяко време на денонощието. Дори това убийство да е станало между девет часа сутринта и дванадесет без четвърт вечерта в неделя, пак е щяло да има предостатъчно време да се хвърли тялото в реката преди полунощ. Това предположение тогава води буквално до следното — убийството въобще не е извършено в неделя — и ако предоставим възможността на L’Etoile да възприеме това предположение, тогава можем да му разрешим и всяка друга волност. Пасажът, който започва с „Безразсъдство е да се предположи, че са я убили, и т. н.“, така както е отпечатан в L’Etoile, може в същност да намекне, че е съществувал по следния начин в ума на автора: „Безразсъдство е да се предположи, че са я убили, ако е убита действително тя, в такъв ранен час, че убийците са успели да хвърлят тялото в реката преди полунощ“; безразсъдно е, казваме ние, да се допусне всичко това и в същото време да се съгласим (както решихме), че тялото не е било хвърлено във водата преди полунощ — достатъчно нелогично съждение, но не толкова безсмислено, колкото публикуваното във вестника. Ако това беше и моето намерение — продължи Дюпен, — чисто и просто да докажа несъстоятелността на този пасаж от доказателствата на L’Etoile, изобщо нямаше да се заемам с него. Работата не е в L’Etoile, а в истината. Въпросното изречение, така както е написано, има само едно значение и аз го изтъкнах много ясно; налага се обаче да вникнем и в скрития смисъл на тези думи, в един извод, който явно са целели тези думи, но не са успели да го постигнат. Журналистите са искали да кажат, че в която и да е част на деня или нощта в неделя да е станало това убийство, неправдоподобно е убийците да са се осмелили да пренесат трупа до реката преди полунощ. И тука в същност е предположението, против което се обявявам. Предполага се, че убийството е извършено на такова място и при такива обстоятелства, които вече налагат пренасянето на трупа до реката. А убийството може да е извършено на брега или в самата река; тогава хвърлянето на трупа във водата би могло да стане както през деня, така и през нощта, това е толкова ясно и просто като действие. Ще разбереш, че не внушавам каквато и да е вероятност или съвпадение с онова, което си мисля самият аз. Намерението ми за сега няма нищо общо с фактическата страна на случая. Искам само да те предпазя от тона на тези намеци на L’Etoile и да насоча вниманието ти към неговото ex parte 16 16 Предубедено (лат.). — Б. пр. отношение от самото начало.

И така, като ограничава времето по свое усмотрение, приемайки, че ако това тяло действително е на Мари, то е могло да престои много кратко време във водата, вестникът продължава:

„Натрупаният досега опит показва, че труповете на удавници или хвърлените във водата тела непосредствено след убийството изплават след шест до десет дни, когато разложението вече е достатъчно, за да може тялото да се издигне на повърхността. Дори и когато се стреля с оръдие над тялото и то изплава, след като е престояло пет-шест дни във водата, потъва отново, ако не се извади веднага.“

— Тези твърдения се приеха с готовност от всички парижки вестници с изключение на Le Moniteur 17 17 „Ню Йорк Комършъл Ъдвайзър“, под редакцията на полковник Стоун — Б. а. Уилям Лит Стоун (1792–1844) — американски журналист и писател. — Б. пр. . Той се опита да се противопостави на онази част от пасажа, отнасяща се до „труповете на удавници“, като сочи пет-шест случая, при които телата на хора, за които се е знаело, че са се удавили, са откривани на повърхността на водата след изтичането на много по-кратко време от онова, за което настоява L’Etoile. Има обаче нещо много несъстоятелно от философска гледна точка в стремежа на Le Moniteur да опровергае общото твърдение на L’Etoile, като се позовава само на отделни примери. Дори да можеше да даде петдесет, вместо пет примера, при които трупове на удавници са откривани след два-три дни, и тези петдесет случая щяха да се разгледат просто като изключение от правилото на L’Etoile, ако не се опровергае самото правило. Ако приемем това (против което Le Moniteur не възразява, като настоява само, че съществуват и изключения), тогава доказателството на L’Etoile остава в пълна сила, защото това доказателство не претендира за нищо друго освен за вероятността тялото да се е издигнало на повърхността по-рано от три дни; тази вероятност ще остане в полза на становището на L’Etoile, докато така по детски изтъкнатите примери не станат толкова на брой, чеда се формира напълно противоположно правило.