Едгар По - Загадката на Мари Роже ((Продължение на „Убийствата на улица Морг“))

Събраните от мен по съвет на Дюпен доказателства и информация от вестниците включваха и още един въпрос — въпрос явно с големи последствия. Случи се така, че непосредствено след откриването на дрехите по описания по-горе начин, в околностите на предполагаемото от всички място на злодеянието бе открито и безжизненото или почти безжизнено тяло на Сен-т-Йосташ, годеника на Мари. До него намерили празно флаконче с надпис „лауданум“. Дъхът на Сен-т-Йосташ издавал погълната отрова. Умрял, без да каже нещо. У него намерили писмо с няколко думи за любовта му към Мари и решението да свърши със себе си.

— Едва ли е нужно да ти казвам — обърна се към мен Дюпен, след като прочете моите бележки, — че този случай е много по-заплетен от онзи на улица Морг, от който се отличава много съществено по едно. Това е обикновено, макар и жестоко престъпление. В него няма нищо outrè. Ще забележиш, че именно поради тази причина са сметнали, че лесно ще разкрият тайната, когато именно това създава трудността. Ето защо и в началото не са счели за необходимо да предлагат награди. Мирмидоните 14 14 Мирмидони — племето, начело на което Ахилес тръгнал на Троянската война. на Г. веднага са разбрали как и защо е могло да се извърши подобно зверство. Те са си представяли способа — и много други способи, както и мотива — и много други мотиви; и доколкото не е било изключено някой от тези многобройни способи или мотиви да се окаже правилен, сметнали, че се намират на прав път. Лекотата обаче, с която приели тези различни възможности и самата правдоподобност на всяка от тях, трябва да се разберат като показателни по-скоро за трудностите, отколкото за благоприятните условия, които налагат разяснение. Забелязал съм от по-рано, че разумът търси пътя към истината, чрез поставяне на очебийното над обичайното и че в подобни случаи не се поставя въпросът „Какво се е случило?“, а „Какво се е случило, което не е ставало никога преди?“. При огледа на къщата на мадам Л’Еспане 15 15 Виж „Убийствата на улица Морг“. — Б. а. агентите на Г. се обезсърчиха и объркаха от самата нетипичност на убийството, която за строго методичния интелект би била истинско знамение за успех. Същият този интелект обаче би изпаднал в пълно отчаяние от обикновения характер на всичко, с което се сблъсква при случая с продавачката от парфюмерийния магазин, и да предскаже лесна победа на служителите от префектурата.

В случая с мадам Л’Еспане и нейната дъщеря още от самото начало бе напълно ясно, че е извършено убийство. Идеята за самоубийство бе изключена начаса. Тук също сме в правото си да изключим веднага всяко предположение за самоубийство. Тялото бе намерено при Бариер дю Рул при такива обстоятелства, при които нямаме основание за никакви затруднения по този въпрос. Изказа се обаче мнение, че откритият труп не е този на Мари Роже, за залавянето на чийто убиец или убийци е предложена награда, и единствено относно когото ние се уговорихме с префекта. И двамата познаваме много добре този господин. Не бива да му се доверяваме твърде много. Ако започнем нашите разследвания от намереното тяло и се доберем до убиеца, а после установим, че тялото не е на Мари, а на друга жена, или пък ако започнем с живата Мари и открием, че не е убита — и в двата случая трудът ни ще отиде напразно; а си имаме работа не с когото и да е, а с мосьо Г. Така че по-скоро за нашите намерения, отколкото за намеренията на правосъдието е необходимо да направим първата крачка с установяване на идентичността дали тялото е на изчезналата Мари Роже.

Доводите на L’Etoile направиха силно впечатление на обществеността: самият вестник бе убеден в тяхната значимост, което личи от начина, по който започва един от поредните си очерци по въпроса: „Няколко днешни сутрешни вестници — пише той — говорят за убедителната статия в броя на L’Etoile от понеделник.“ Според мен убедително е само усърдието на съчинителя на статията. Трябва Да имаме пред вид, че въобще целта на нашите вестници е по-скоро да правят сензации, отколкото да помагат за откриване на истината. Втората цел се преследва дотолкова, доколкото съвпада с първата. Преса, която чисто и просто се съгласява с общото мнение (колкото и да е основателно то), не може да спечели някакъв престиж сред тълпата. Повечето хора считат за прозорлив само онзи, който се противопоставя остро на общото мнение. При умозаключението, както и в литературата, с най-непосредствен и най-общ успех се ползува епиграмата. И в двата случая качеството на този успех е много съмнително.