Иван Попов - Лутащи се мравки

— А, господин Кемени! — възкликна Том и стана от креслото. — Влезте, влезте… Това са моите съквартиранти, ъ-ъ-ъ… уф, все не мога да им запомня имената… а това е господин Кемени, запознайте се…

Кемени обаче сякаш нямаше време да се запознава с никой. Изражението на лицето му беше твърде сериозно и делово.

— Добър вечер. Виноград, ела с мен, ако обичаш — каза той и Том, без да разбира нищо, машинално се подчини и заедно с Кемени излезе в коридора.

— Какво има? — попита той. — Вие по каква работа сте тук?

— По-добре да слезем долу в компютърния център. Там ще си поговорим.

Двамата тръгнаха по коридорите, Кемени вървеше отпред, а Том след него. Изведнъж му хрумна, че там, в компютърния център, въпросите няма да ги задава той, колкото и да е заинтересуван от появата на Кемени тук, а самият Кемени, и той май именно за това се е появил — за да задава въпроси…

В компютърната зала, освен Бен, ги чакаше и някаква руса млада жена, смътно позната на Том. При влизането на Кемени тя припряно стана от стола си.

— Този ли е? — Кемени посочи с ръка Том.

— Да, този е — каза младата жена. Том не разбираше нищо.

— Е, все пак имаме късмет — каза Кемени. — А на теб, Виноград, ще се наложи да ми окажеш известно съдействие. Къде е Тина Яроу?

— Тина Яроу?… — чак сега Том успя да схване за какво го питат. Макар да не знаеше фамилията на Тина, с която бяха заедно снощи, беше почти сигурен, че става дума за нея. А младата руса жена като че ли беше нейна колежка…

— Снощи пихме заедно, в моята стая имаше някакъв купон. После тя си тръгна, а аз дойдох да спя тук на дивана зад машината, тъй като купонът още не беше свършил… Това е, оттогава не съм я виждал.

— Сигурен ли си? — Кемени забоде поглед в Том.

— Да, сигурен съм. А вие защо питате?

— Защото Тина Яроу е изчезнала. Ти си последният човек, с когото тя е говорила. Нали така? — въпросът беше отправен към русата колежка.

— Да, така е — отговори тя. — През цялата вечер Тина говореше само с него… Бяха седнали заедно и тихо си приказваха нещо. По едно време и двамата изчезнаха някъде, помислих си, че може да са отишли да се чук… — тук русата направи малка пауза, сякаш търсеше друга дума — е, да са се усамотили някъде. Само че вече не съм сигурна дали излязоха заедно или поотделно… Може и да е било, както казва той.

Том отново се почувствува объркан.

— Чакайте… Защо толкова се тревожите от това, че Тина я няма? — тук той внезапно си спомни, че Марвин също сякаш се изпари и че през нощта Бен го търсеше. — Може просто да е отишла до града, да свърши някоя работа. Може да си губи времето я в клуба, я в бара…

Кемени седна на един въртящ се стол и извади цигара.

— Том, знаеш добре, че базата се охранява свръхстрого. Никой не може да влезе, нито да излезе, без дежурния да запише това. Всяко направление си има отговорник, и когато един от тези отговорници открие, че някой от подчинените му липсва, е длъжен незабавно да уведоми дежурния. Днес Тина не се е появявала нито на работа, нито в бара или в ресторанта, или където и да било другаде на територията на базата. А освен това има и още една причина, която ме кара да се интересувам от случая, причина, свързана с моята работа… — тук Кемени забеляза, че колежката на Тина е още тук и стои права, и се обърна към нея. — Вие сте свободна, благодаря ви за съдействието, можете да си вървите.

Русокосата излезе. Том все още се опитваше да смели казаното от Кемени. Значи той имал работа тук, и Тина била свързана с тая работа, интересно… Кемени сигурно работи за Управлението, иначе нямаше да се държи като директор и да разпитва всички. Снощи Бен твърдеше, че Марвин го търсят от Управлението. Тина пък не може да понася Управлението, да не би да я следят за нещо? Предвид нейното славно минало и раздаването на листовките на „Истина от небето“… Изведнъж в главата на Том като мълния блесна мисъл: ами ако Тина на пияна глава е тръгнала да провери историята му за листовката? Обхвана го страх. В никакъв случай не беше работа за само момиче да се шляе из зоните на Бедствието, там имаше какви ли не изненади — отровни блата, свлачища, дори хищните мравки, а и бог знае още какви гадини… И тогава той подробно разказа на Кемени всичко, което помнеше от предната нощ. Не спести нищо — коняка, наздравиците, появата на Бен, който търсеше Марвин, — но специално наблегна на разговора за пророческата листовка, на това, че показа на карта къде се намира мястото, изобразено в нея, и на мисълта си, че Тина може да е в Зоната на път за същото това място…