Иван Попов - Лутащи се мравки

— За Янус-космологията — подсети го Том.

— А, да… Според мен терминологията и стилът на изложение в това описание много ми напомнят за Янус-космология. Никаква друга идея нямам… А според вас тази програма каква е?

— Четиримерен тетрис — каза Бен.

— Какво, какво?…

Бен бутна Том по рамото. Той седна пред екрана и показа на Арбиб как точно се играе тази игра. Арбиб гледаше с жив интерес.

— Аз така и не се научих да играя като хората — обясняваше Бен, — но Том е истински майстор. Как се ориентира при въртене по четирите оси, просто умът ми не го побира… Може би за това трябва четиримерен мозък, а моят не е такъв.

— Че как ще е четиримерен, като всички около теб се опитват да го направят едномерен? Добро и зло, наши и ваши, истина и лъжа… Добре, че умните хора се научиха да не слушат глупавите. Всъщност вече и глупавите не се слушат един друг, но това нас не ни интересува…

— Може би умните хора затова са умни, защото не са слушали глупавите — намеси се Бен. — Просто са имали късмета да не ги слушат.

— Тук си абсолютно прав… А, сетих се нещо интересно. Преди време в моята катедра имаше един студент. Той написа програма, която се самообучава да играе на тетрис. Получиха се интересни резултати, дори в Америка ги оцениха. Е, тетрисът беше обикновен, двумерен. При тримерния изчисленията става ужасно тежки, а за този изобщо не мога да си ги представя.

Както играеше, Том реши да се намеси в разговора.

— Добре де, а какво общо има тетрисът с Янус-космологията?

— Че откъде да знам? Може би текстът да не е за Янус-космология, а за нещо друго. Хубаво ще е да се запозная с него по-подробно. А вие откъде изкопахте тетриса?

— От Братствата, заедно с картите.

— О, при тези Братства имало интересни неща. Карти, тетрис… Ще ми позволите ли да ги прехвърля на моя диск?

— Щом е за вас, позволяваме — каза Бен. — Само че недейте дрънка откъде сте ги взели. Все пак ние двамата сме в армията, може да си имаме неприятности… Всъщност защо толкова време стоим гладни и жадни? В качеството си на спечелил баса тази вечер ще ви храня и поя… Арбиб, вие само ми посочете някое хубаво заведение, че аз познавам само най-долнопробните кръчми.

Стана така обаче, че в нито едно от заведенията, които знаеше Арбиб, не намериха свободна маса. Само хотелският ресторант на централния площад бе полупразен, но Бен категорично отказа да влезе там, защото обслужвали лошо и лъжели в сметката. Така че в крайна сметка стигнаха там, където щяха да стигнат и без Арбиб — в „Чевръстия поп“.

Кръчмата бе пълна с хора от всички възрасти, професии и имотни слоеве. Беше задушно, под тавана се стелеше плътен пласт от цигарен дим. Двете дебели сервитьорки, дъщери на собственика, сновяха между масите. Всички говореха за политика — кой колкото разбира и колкото му позволява концентрацията на алкохол в кръвта. Всъщност алкохолът по-скоро развързваше, отоколкото връзваше езиците.

Тримата седнаха на една маса в ъгъла на кръчмата и поръчаха шишчета, салати и марково червено вино. Бен и Арбиб веднага подновиха спора си, който водеха по пътя натам.

— Добре, вие сам твърдите, че опозицията е некадърна и не може да вземе властта — говореше Бен. — Тогава защо казвате, че Братствата били толкова сериозна група? Ако бяха сериозна група, щяха да сътрудничат по-скоро на Легиона или на службите, отколкото на опозицията.

Арбиб се облегна с лакти на масата.

— Работата е много по-сложна, отколкото на пръв поглед. Наистина, за опозицията си прав. Но от друга страна, властта на Легиона в последните петнайсетина години се крепи на едната честна дума. Вие двамата не сте запознати с катастрофалното положение в икономиката. Залежите на редки метали северно от столицата са на изчерпване. Цялата икономика на практика се ръководи не от правителството, а от транснационалните корпорации. Свършат ли редките метали, те ще се оттеглят и ще настъпи абсолютен хаос в управлението. Досега решенията се вземаха на базата на подкупите, които корпорациите даваха централно на Легиона и отделно на висшите ръководители в браншовете. Каква линия ще следва икономиката след оттеглянето им, е невъзможно да се предвиди. Вече шеста година външният дълг расте в геометрична прогресия и никой от ръководството на Легиона не намира това за ненормално! Цялата нация вижда, че се движим към пропаст, и никой не реагира — надява се, че в последния момент все някак ще се спаси… Тъкмо по този въпрос във висшите среди на Легиона от няколко години се наблюдава известно разслоение. По-старите кадри, които са окупирали почти изцяло висшите представителни постове, са до такава степен откъснати от действителността, че не искат или не могат да разберат сериозността на положението. Само че по-младите, заемащи главно икономиката и областните управи, се сблъскват ежедневно с лавинообразно нарастващи проблеми. Те са тотално корумпирани, но не са глупави. Най-вероятно са корумпирани именно защото не са глупави… Те не искат да се сринат заедно с целия Легион. Но за да не се сринат, трябва да направят две важни неща: да изхвърлят от властта старата генерация и да направят така, че Легионът да се оттегли в нужния момент от държавното управление. Първото не е трудно: същия интерес имат и в Управлението за обществена безопасност. Там още не са забравили скандала с доклада за структурно развитие на страната. Той бил поръчан от Легиона на отдела за комплексни анализи. В отдела обаче се престарали: докладът съдържал толкова радикални и нелицеприятни за Легиона изводи и препоръки, че президентът направо излязъл от кожата си. Разказвали са ми как извикал директора на Управлението и шефа на отдела за анализи и направо ги попитал: защо в докладите на Академията на науките всичко е нормално, а според вас едва ли не е време да разпускаме държавата? Шефът на отдела направо отговорил — ами защото ония от академията ги е страх да не останат без тлъстите си заплати. Тогава президентът съвсем побеснял и казал: аз най-добре знам кой ще остане без тлъста заплата… Още на следващия ден двамата били уволнени, а отделът за анализи — закрит…